По западен модел, но с план от 70-е години кметът на Благоевград иска да освободи улиците в центъра. Проектът – подземния паркинг под площад „Македония“, за който стана ясно още през 2024.
Планът е преминал през множество административни процедури. Проверен от екоинспекцията и други институции. Днес в Комисията по устройство на територията, комунално-битово обслужване, екология, транспорт и развитие на селските райони, земеделие и горско стопанство към Общинския съвет, се състоя заседание.
С 10 гласа „за“, нито един против и въздържал се бе прието предложението на Байкушев да влезе в дневния ред на предстоящото редовно заседание на Съвета в края на януари.
Ние знаехме, че този проект е бил осъждан в миналото. Не е имало пари и политическа смелост да се направи подобен мащабен проект. Този, който го започне, е трябвало да плати политическата цена площадът две години да е разкопан с дупка от 12 метра дълбочина. Който обаче го направи, ще отнесе 100 години любов от хората, които ще имат достъп до центъра. Улиците „Аргир Манасиев“ и „Иван Рилски“ ще станат улици от нов тип – свободни от коли и зелени острови. Като в Испания, заяви Байкушев.
По време на кмета Костадин Паскалев е бил изготвен проект за едноетажен паркинг за около 50 коли с вход и изход на леките автомобили от улица „Антим Първи“.
А сега тази улица ще носи духа на модерността и няма нужда да има автомобили. „Иван Рилски“ също може да стане пешеходна. Решението няма да привлече нов автомобилен трафик, а самите автомобили, паркирани по улицата, да ги свалим долу. На югозапад от това площадно пространство и на северозапад имаме ключови институции – с регионален обхват, заради които хората от областта идват тук и наводняват града ни с паркирани коли, подчерта Байкушев.
А моделът – трябва да Западен.
Всеки се мъчи по уличките къде да паркира. Това е причината и на Запад старите площади да бъдат оползотворявани. Това се е случвало на много места – в Италия и във Франция. Няма причина технологично това да не се случи, добави кметът, който даде пример с изграждането на Ламанша.
От думите му стана ясно, че техническият проект е във финална фаза и има хидрогеоложко проучване.
Има подпочвени води, но те могат да бъдат отведени, призна кметът.
За отвеждането на отровните газове е решено да излизат в посока към реката, а не на площада.
Проектантите са университетски преподаватели в университета по архитектура и геодезия, които са служители на Общината.
Наложи се да прегледаме големите проекти от 76-а година, послужили за основа на изграждането на корпуса. Градът ни винаги е бил замислен по този начин, каза кметът.
Байкушев показа планове, които са имали подобен модел за разработка.
„Ал. Стамболийски“ е бил подземен! Обърнете внимание! Това е проектът, който сме замислили без да сме заели за проекта от 1976-а от арх. Ковачев. Ние можем да осъществим тази мечта! Не са стигнали пари и времето. Това е исторически, градоустройствено и планово решение. Сега предстои приемането на ПУП, завърши Байкушев, по което му изказване нямаше дискусии.
Шестима експерти – геодезистът инж. Атанас Галев, хидроинженерът Славейко Николов, бившият главен архитект Пенка Димова, инж. Благой Тасев, бившият главен секретар на Енциклопедия „Пирински край“ Цонка Джановска и бившата общинска съветничка Дима Кацарска, преди дни разпространиха отворено писмо до кмета и жителите на града, в което заявяват категоричната си позиция срещу изграждането паркинга.
Текстът бе цитиран от вестник „Струма“.
Писмото стъпва върху официалното становище на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България, внесено в общината през юли 2025 г. Архитектите изтъкват редица аргументи срещу проекта за двуетажен подземен паркинг с капацитет 160 места. Сред тях са ограниченията в законодателството за автомобилно движение в пешеходни и централни градски зони, въздействието върху транспортната инфраструктура, статутът на площада като част от архитектурното наследство от 20–30-те години на XX век, рисковете за зелените площи и качеството на въздуха, както и близостта до речното корито и високото ниво на подпочвените води. Липсата на точни данни за подземните комуникации под площада също се посочва като предпоставка за непредвидими трудности и оскъпяване.
Според обобщението на архитектурната колегия проектът не е предшестван от необходимите изследвания за въздействие върху трафика, околната среда и историческата среда. Не е извършено и пълно заснемане на подземната инфраструктура и геоложките характеристики на терена, което прави сроковете и разходите непредсказуеми. Архитектите предупреждават и за потенциални щети върху околните сгради и сериозни неудобства за гражданите при евентуално строителство. Заключението им е категорично – мнозинството от членовете са против реализирането на проекта.
Авторите на писмото посочват и неофициална информация, според която техническият проект е възложен без предварително обсъждане на идеен проект. Липсва яснота и за финансовите параметри – обща стойност, разходи за поддръжка, цена на паркомясто и възможност за възвръщаемост.
Инж. Галев и инж. Николов заявяват, че не е известно да съществува кадастър на подземните комуникации под площада. Те предупреждават, че понижаването на подпочвените води – необходимо за строителството – може да предизвика разрушителни процеси върху околните сгради, чиито основи са плитки и изградени от каменна зидария. Като примери посочват сградите около площада, банята, читалището и старото кметство. Двамата припомнят и вече наблюдавани щети след понижаване на подпочвените води при реконструкцията на бул. „Св. св. Кирил и Методий“, както и неизползваемия подземен паркинг под стария Битов комбинат, наводнен от близостта до реката.
Специалистите обръщат внимание и на сеизмичния риск, свързан с Крупнишкия сеизмотектонски възел – източник на най-силното земетресение на Балканите през 1904 г. Те поставят въпроси и за целесъобразността на текущите ремонти на ул. „Св. Иван Рилски“ и ул. „К. и Я. Хайдукови“, предвид планираните вход и изход на бъдещия паркинг.
Инж. Благой Тасев също е категорично против, като твърди, че проектът е технически неосъществим. Той припомня, че при реконструкцията на площада преди Дипломатическия корпус е излят 50-сантиметров неармиран бетон, който трябва да бъде разбит, което би прекъснало подземните мрежи и би отпушило натрупана тиня, застрашавайки сградите.
Авторите поставят и екологични въпроси – вентилацията на подземния паркинг ще изхвърля вредни емисии на ниска височина в пешеходна зона, което при безветрие или инверсии ще влошава качеството на въздуха. Допълнителният трафик по тесните улици около площада ще затрудни движението и ще увеличи замърсяването.
В заключение подписалите настояват за обществено обсъждане с участието на специалисти и граждани, публично оповестяване на всички официални становища, резултатите от геоложките и сеизмичните проучвания, както и разглеждане на алтернативни решения още на етап идейни задания, преди предприемане на каквито и да било действия по проектиране и строителство.
