Българската търговско-промишлена палата за пета поредна година е партньор на Годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD) – Швейцария, като координира анкетното проучване сред български фирми и организации, които отговарят на критериите за участие.
Класацията комбинира статистически показатели и резултати от международно проучване, проведено между март и май 2026 г., в което са участвали 6900 респонденти от 70 държави. Т.нар. „твърди данни“, които имат тежест от две трети в общото класиране, са формирани на база 172 критерия.
Според Годишника на световната конкурентоспособност 2026, публикуван на 17 юни 2025 г., България заема 56-о място от 70 държави, като запазва нивото си от предходната година (57-о място от 69 икономики).
Резултатът отразява смесена картина – налични подобрения, но и сериозни предизвикателства. За сравнение, през 2021 г. страната е била на 53-а позиция, след което следват значителни колебания, повлияни от икономически и политически фактори.
В световен мащаб Сингапур, Хонконг и Швейцария оглавяват класацията. Тайван продължава възходящата си тенденция, изкачвайки се до четвърто място след сериозен прогрес през 2024 и 2025 г.
Профилът на конкурентоспособността на България включва четири основни направления: икономическо представяне, ефективност на правителството, бизнес ефективност и инфраструктура. Страната запазва позицията си по икономическа ефективност (50-о място), а в бизнес средата има напредък с три позиции – от 67-о на 64-о място. В същото време инфраструктурата отбелязва спад – от 53-а на 56-а позиция.
Икономическото представяне показва подобрения в четири от петте подкатегории – вътрешни продажби, международни инвестиции, заетост и цени, докато международната търговия (износ) остава слабата точка.
При ефективността на правителството има положителни промени в публичните финанси и бизнес законодателството, но влошаване в данъчната политика и социалната рамка. В инфраструктурата се наблюдават подобрения в основната и научната инфраструктура, но сериозен спад в здравеопазването, образованието и технологичната инфраструктура.
IMD отчита, че присъединяването на България към Шенген през 2024 г. и приемането на еврото през януари 2026 г. са важни стъпки, които премахват бариери пред търговията и интеграцията. Въпреки това страната продължава да се сблъсква с ниска производителност на труда, ограничени частни инвестиции, недостиг на кадри и недостатъчно иновации. Липсата на ефективни мерки срещу корупцията, неконкурентните обществени поръчки, слабата иновационна система и неравномерното икономическо развитие остават ключови проблеми.
Сред предизвикателствата за 2026 г., посочени в анализа, са: – политическата нестабилност, която възпира инвестициите; – неизползваното фискално пространство за инвестиции в изкуствен интелект, отбрана и технологии; – демографският спад и недостигът на квалифицирани кадри; – слабата връзка между предприемаческата активност и националната иновационна система; – ограниченото влияние на високите компетентности в IT и AI върху цялата икономика.
Според Артуро Брис, директор на World Competitiveness Center, глобалната фрагментация се задълбочава, а държавите със стабилни институции получават предимство, защото в условия на международна несигурност бизнесът може да функционира нормално само там, където институциите са надеждни.
