На 18 януари българската православна църква и народната традиция почитат паметта на свети Атанасий Велики, познат в народния календар като Атанасовден.
Празникът заема ключово място в зимния празничен цикъл, като се смята за втората половина на „сдвоения“ празник, започнал вчера с почитането на свети Антон.
В представите на нашите предци двамата светци са братя ковачи, които първи са изработили ковашките клещи, поради което денят се чества като професионален празник на железарите, ножарите и всички занаятчии, работещи с метал.
Най-популярното вярване за този ден е свързано с прехода между сезоните. Народната митология разказва как свети Атанас се качва на своя бял кон на върха на планината, съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. Оттам той се провиква към зимата да си отива, за да стори място на лятото.
Поради тази причина празникът е известен още като „Среди зима“, отбелязвайки повратния момент, в който денят започва видимо да расте, а природата – да се подготвя за пролетта.
Традициите на Атанасовден са силно обвързани и с превантивната магия за здраве. Смята се, че на този ден се гонят опасните болести, и по-конкретно чумата. За да предпазят домовете си, жените приготвят специални обредни питки, които се надупчват с вилица и се мажат обилно с мед. Те се раздават на близки и съседи с пожелание за здраве, за да не се „дупчат“ децата от шарка.
Задължителен елемент от празничната трапеза е и курбанът от черно пиле или кокошка, приготвено с ориз, чиито кости се заравят на чисто място в земята по стара традиция.
Метеорологичните прогнози на старите хора за Атанасовден също са от голямо значение за стопанската година. Дебелият сняг на този ден се приема за добър знак за богата реколта, докато прекалено топлото и слънчево време предизвиква опасения, че зимата може да се върне с нови сили по-късно през пролетта.
На този ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таню и Тинка.
