Бившият министър‑председател на служебното правителство Андрей Гюров остро критикува представения бюджет, определяйки го като документ, който поставя политическия комфорт над държавническата отговорност.
Според него рамката не предлага път към по-конкурентна икономика и по-здрави публични финанси, а следва познат модел – повече разходи днес и повече проблеми утре.
Гюров подчертава, че заложените параметри са проинфлационни и в подобни ситуации най-високата цена плащат хората с ниски доходи. Той изразява тревога от липсата на амбиция за модернизиране на държавата – няма решения за по-ефективна администрация, за ограничаване на неефективните разходи и за подобряване на бизнес средата. Вместо да се използва политическият кредит в началото на управлението за трудни, но необходими реформи, се избира отлагането.
По думите му посланието е ясно – важните решения ще чакат, а краткосрочната популярност ще бъде поставена над дългосрочния интерес на страната. Това неминуемо влияе и върху начина, по който България се възприема отвън. Инвеститорите не се впечатляват от политически изказвания, а от предвидимост, финансова дисциплина и последователност. Когато държавата допуска нарастващи дефицити без ясен план за овладяването им, това поражда съмнения за бъдещата ѝ стабилност.
Гюров припомня, че гражданите са очаквали разумно управление на публичните средства, внимание към данъкоплатците и условия за устойчив растеж. Вместо това получават бюджет, основан на логиката „ще му мислим по-късно“. А непрекъснатото сочене към предишни управляващи не може да служи като оправдание за настоящите решения, защото всеки, който е поискал властта, носи и отговорността за последствията.
Според него проблемът не е в отделни текстове или числа, които могат да бъдат редактирани, а в цялостната философия на бюджета. Тя е погрешна още в основата си и затова парламентът не бива да се задоволява с козметични корекции.
Гюров завършва с предупреждение, че България има нужда от управление, което гледа отвъд следващите избори и е готово да взема трудни решения, когато те са необходими. „Когато властта превърне бюджета в оръжие срещу бъдещето, площадите рано или късно си спомнят зимата, в която народът отказа да плати цената на чуждата безотговорност“, посочва той.
