Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов свика брифинг, на който остро разкритикува публикация на Mediapool, свързана със законопроекта за българския език. Според него в материала неправилно е било твърдяно, че текстовете предвиждат имената на държавните институции да бъдат изписвани на латиница.
Костадинов подчерта, че подобно предложение не съществува в законопроекта и заяви, че става дума за невярно тълкуване на текстовете. По думите му проектът изисква устните и писмените съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство да бъдат изписвани на български език.
Той обърна внимание, че в текстовете е предвидена възможност за транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно действащия Закон за транслитерацията. Според него това не означава превеждане или изписване на цели български словосъчетания на латиница, а единствено предаване на определени имена и термини по установени правила.
Лидерът на „Възраждане“ посочи, че Законът за транслитерацията действа от 2009 година и урежда предаването на български географски имена, исторически личности, културни реалии и специфични термини чрез латинската азбука. Според него именно тези правила са били погрешно интерпретирани в публикацията.
В отговор на журналистически въпрос дали имената на държавните институции биха могли да бъдат изписвани на английски език, той заяви, че подобна практика не би била допустима според философията на предложения закон, тъй като българският е единственият официален език на Република България.
Костадинов коментира още, че България разполага с няколко книжовни норми на българския език, включително банатската книжовна норма, която използва латиница. Той посочи този пример като доказателство, че темата за писмеността е значително по-сложна от политическите интерпретации, появили се в публичното пространство.
По думите му законопроектът е подготвян в различни варианти близо две десетилетия и целта му не е да бъде свързван с конкретна политическа сила. Костадинов подчерта, че текстовете са били съобразени така, че между първо и второ четене да могат да бъдат приемани предложения и корекции от всички парламентарни групи.
Лидерът на „Възраждане“ отбеляза, че подкрепата, заявена от други политически сили, не е изненада, защото темата за българския език трябва да бъде надпартийна и да обединява различни парламентарни формации.
В хода на разговора той засегна и въпроса за пътните указателни табели. Според него на редица места в страната Законът за транслитерацията не се спазва изцяло, тъй като определени географски обозначения се превеждат на английски език вместо да бъдат транслитерирани съобразно нормативните изисквания.
Костадинов отхвърли и опасенията, че ограничаването на чуждоезичните надписи би затруднило туристите и чуждестранните посетители. Според него съвременните технологии и средствата за автоматичен превод позволяват ориентирането на чужденците без необходимост от масово използване на английски език върху държавни сгради и институции.
Той защити проекта като мярка за утвърждаване на статута на българския език в публичната среда и заяви, че става дума за практика, сходна с действащи регулации в редица европейски държави.
В заключение Костадинов коментира и надписа на входа на Народното събрание, като изрази мнение, че използваният английски превод не отразява буквално официалното наименование на институцията.
