Село Елешница отбеляза 114 години от героичната гибел на Стефан Чернев – българския войник, чието име остава завинаги свързано със спасението на населеното място по време на Балканската война.
Повече от век след саможертвата му признателните потомци отново се събраха на лобното място на героя, за да сведат глави пред паметта му и да засвидетелстват уважението си към подвига, който се е превърнал в неделима част от историята на Елешница.
Сред участниците в поклонението бяха кметът на община Разлог Красимир Герчев, кметът на село Елешница Владимир Фръндев, деца от местната детска градина, ученици, учители, представители на читалището, жители и гости на селото.
Церемонията премина с поднасяне на венци и цветя, минута мълчание и думи на признателност към войника, който е пожертвал живота си в защита на местното население.
Паметта за Стефан Чернев остава жива и чрез една от най-въздействащите истории, предавани през поколенията в Елешница. След гибелта на младия войник баба Вела се надвесва над тялото му и изрича думите, които и днес се помнят от жителите на селото:
„Кой си ти, сине? Кой си ти, дето ни защити? Тук Елешница ще изгради паметник!“
Стефан Чернев е роден в смолянското село Стойките и е най-малкият от петима братя. Още в детските си години израства с разказите за българските герои и борците за национално освобождение, сред които и легендарният Петко войвода.
През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, българските войски настъпват към Разложко и Неврокопско, за да освободят все още поробените български земи.
На 8 октомври разузнавателен отряд от 12 доброволци от 39-и пехотен Солунски полк достига Елешница. По същото време в селото пристига и чета на войводата Христо Чернопеев, изпратена след получени сведения за възможно нападение от отстъпващите османски части.
Войниците и четниците са наясно, че предстои тежко изпитание. Тяхната задача е да задържат противника достатъчно дълго, за да могат основните български сили да достигнат района и да предотвратят разграбването и опожаряването на селото.
На следващия ден започва ожесточено сражение срещу значително по-многоброен противник. В битката Стефан Чернев проявява изключителна смелост и остава на своята позиция до последния момент.
Според съхранените свидетелски разкази младият войник се сражава часове наред. След като боеприпасите му свършват, той продължава битката с нож и приклад, отказвайки да се предаде или да напусне бойната линия.
Очевидец описва последните мигове от живота му с думите:
„В един миг всички дълги ножове се спуснаха наведнъж към самотния български войник и го пронизаха едновременно от няколко страни. Главата му клюмна наляво, отправяйки сякаш последен поглед към Родопите.“
След това, по думите на свидетеля, към безжизненото тяло на героя се насочва възрастната баба Вела, която въпреки опасността се приближава до него и оплаква неговата саможертва.
Стефан Чернев загива мъченически, но благодарение на съпротивата на българските бойци Елешница е спасена.
В знак на признателност жителите на селото издигат паметник на героя и съхраняват спомена за неговото дело повече от век.
Днес на мястото, където е загинал войникът, се издигат паметна плоча и самотен бор – символи на саможертвата, благодарение на която селото е пощадено.
По време на тазгодишното поклонение децата и учениците от Елешница припомниха живота и делото на Стефан Чернев чрез рецитал и стихотворения, посветени на неговия подвиг.
С поднесени венци, цветя и минута мълчание жителите и гостите на селото още веднъж показаха, че паметта за героя остава жива и продължава да се предава от поколение на поколение.
Всяка година през октомври признателна Елешница отново поема към лобното място на своя спасител, за да напомни, че свободата и достойнството често са заплащани с най-високата цена – човешкия живот.
