Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева отправи ясен призив към българските управляващи да водят по-дисциплинирана финансова политика и да избягват натрупването на разходи без реално покритие. В интервю за предаването „120 минути“ по bTV тя коментира състоянието на световната икономика, перспективите пред България и предизвикателствата, свързани с инфлацията, дълга и развитието на изкуствения интелект.
Георгиева обясни, че предупреждението ѝ от предходни години, че „зимата идва“, е било свързано с натрупването на сериозни икономически рискове. По думите ѝ глобалната икономика продължава да показва устойчивост въпреки кризите и напрежението, които белязаха последните години.
Според прогнозите на МВФ световната икономика ще отбележи растеж от 3,1% през настоящата година. Този резултат обаче се формира под влиянието на два противоположни фактора. От една страна, енергийните сътресения ограничават икономическата активност, а от друга, инвестициите в изкуствен интелект стимулират растежа.
Тя посочи, че все по-ясно се очертават две групи държави. В първата попадат страните, които печелят от развитието на технологиите за изкуствен интелект и получават по-добри прогнози за икономическо развитие. Втората група включва значително повече държави, които остават извън този процес и продължават да зависят в голяма степен от вноса на енергийни ресурси.
Ръководителят на МВФ предупреди, че инфлацията продължава да създава затруднения, докато централните банки поддържат по-високи лихвени нива. В същото време редица икономики, включително в Европа, остават силно задлъжнели.
По думите ѝ световният икономически растеж в момента е прекалено зависим от развитието на изкуствения интелект. Ако очакванията към сектора не се оправдаят, това може да доведе до сериозни сътресения в глобален мащаб.
Георгиева подчерта, че прогнозите на МВФ са изготвени при допускането, че конфликтите по света няма да се разширят и че корабоплаването ще продължи да се възстановява. Тя предупреди, че ново изостряне на военните действия в Близкия изток или други региони би могло да има значително по-тежки икономически последици.
Според нея Европа е успяла сравнително бързо да намали зависимостта си от руския петрол и природен газ след 2022 година, но остава уязвима заради високите цени на енергията. По-голямото предизвикателство за Европейския съюз обаче е свързано с непълната интеграция на единния пазар, производителността на труда и изоставането в развитието на технологиите за изкуствен интелект спрямо Съединените щати.
Георгиева смята, че Европа трябва да насърчи инвестициите, да подобри функционирането на общия трудов пазар и да ускори обединяването на енергийните си системи. Според нея една по-добра енергийна интеграция може да доведе до понижение на цените на електроенергията с над 10%.
Относно състоянието на българските публични финанси тя отчете положителни сигнали и заяви, че правителството показва готовност да внесе бюджет, който постепенно да сведе дефицита до 3% през следващите две години.
Въпреки това Георгиева изрази съмнения относно устойчивостта на планираните мерки за увеличаване на приходите. По нейните думи голяма част от тях изглеждат временни, а не структурни решения. Тя подчерта, че трайното намаляване на дефицита трябва да се основава на постоянни и предвидими източници на приходи, които да осигурят резерви при бъдещи кризи.
Ръководителят на МВФ обърна внимание и на тенденцията за повишаване на доходите в България, която според нея не е подкрепена от достатъчен ръст на производителността на труда. Тя предупреди, че без по-ефективна икономика и по-висока производителност страната трудно ще успее да поддържа устойчиво повишаване на жизнения стандарт.
По темата за плоския данък Георгиева уточни, че МВФ не настоява за конкретна промяна, а препоръчва на българските власти да анализират внимателно данъчната система и сами да вземат решенията за нейното бъдещо развитие.
