Независимото сдружение на българските прокурори (НСБП) настоява Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) да провери законността на решението за преназначаване на младшия следовател Павел Стоев, син на члена на Съвета Йордан Стоев. Организацията иска и публична оценка за действията на членовете на Прокурорската колегия, гласували решението на 14 октомври 2026 г.
Становището е изпратено до Пленума на ВСС от председателя на управителния съвет на НСБП Георги Балков. В него се поставят въпроси за правното основание на кадровата промяна, наличието на действителна служебна необходимост и евентуалното използване на кадрови правомощия в интерес на близък на член на Съвета.
Според сдружението Павел Стоев е преместен от Следствения отдел в Софийската градска прокуратура в Следствения отдел на Военно-окръжната прокуратура – София. Решението е прието от Прокурорската колегия на 14 октомври, като темата е била разгледана в раздел „Разни“, без да фигурира в предварително обявения дневен ред и без публично обсъждане на поставените въпроси.
От НСБП посочват, че процедурата по чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт е започнала с решение на Прокурорската колегия от 15 юли 2026 г. На 25 август сдружението е поискало публични разяснения за служебната необходимост от преместването, натовареността на двата органа, критериите за избор на конкретния магистрат, отношението към сходни искания и ограниченията пред настоящия състав на ВСС.
По данни на организацията след оттеглянето на предложението от разглеждане отговори не са били предоставени. НСБП определя като тревожно и обстоятелството, че промяна в щатната обезпеченост позволява преназначаване без конкурс.
В становището се изразява съмнение, че при преместване от по-натоварен към по-слабо натоварен орган, без публично обоснована служебна необходимост, организационните правомощия може да са използвани за осигуряване на по-благоприятно работно място на сина на член на ВСС. Сдружението настоява да бъде проверено и дали сходни искания са били разглеждани по различен начин.
От организацията поставят под въпрос и приложимостта на законовото основание за преназначаването. Според НСБП чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт изброява съдии, прокурори и следователи, докато младшите магистрати имат специален статут и ред за назначаване, уредени в глава десета, раздел I.
В подкрепа на позицията си сдружението се позовава на решение на Съдийската колегия по молби за преместване на младши съдии по чл. 194, ал. 2 от закона. По изложените в становището аргументи колегията е приела, че процедурата не е приложима към младшите магистрати заради различния им статут и изчерпателното изброяване в разпоредбата.
Според НСБП същото съображение следва да бъде проверено и по отношение на ал. 1. Организацията се позовава и на § 45 от преходните и заключителните разпоредби на измененията в Закона за съдебната власт от 2022 г., в които младшите следователи са уредени отделно от преназначаването на следователите по чл. 194, ал. 1.
В становището се подчертава, че възможността дневният ред да бъде допълван не отменя изискванията за прозрачност, безпристрастност и равнопоставеност. Според сдружението излъчването на гласуването не може да замени публичното обсъждане на основанията за кадровото решение.
НСБП предупреждава, че подобен подход може да създаде впечатление за специално отношение към близки на членове на кадровия орган и да засегне доверието в съдебната власт. Организацията изтъква и риска професионалната репутация и независимостта на самия младши магистрат да бъдат поставени под съмнение заради семейната му връзка с член на ВСС.
Сдружението посочва, че Пленумът има дисциплинарни правомощия спрямо изборните членове на ВСС и настоява те да бъдат упражнявани при наличие на законовите основания за това.
В искането си НСБП настоява да бъдат проверени правното основание за решението, спазването на законовите изисквания, действителната организационна необходимост и ограниченията пред настоящия състав на Съвета. Организацията иска резултатите от проверката да бъдат публично обсъдени, а при установени нарушения да бъдат предприети действия за отстраняването им по предвидения в закона ред.
Поставено е и искане да се изясни дали в подготовката на процедурата са участвали лица с личен или семеен интерес от нейния резултат.
НСБП предлага въвеждането на конкретни гаранции срещу подобни случаи: предварително публикуване на кадровите предложения и материалите към тях, достатъчно време за становища, изрично обосноваване на неотложността при внасяне на предложения в деня на заседанието и публично проследими отговори на отправените възражения.
В документа се споменава и писмо на сдружението от 14 октомври 2026 г. относно предложение за кадрови промени в Националната следствена служба, по което организацията също е поискала предварително изясняване на служебните и правните основания.
В заключение НСБП настоява Пленумът на ВСС да се произнесе публично по изложените факти и по отговорността на участвалите членове на Прокурорската колегия. При установяване на данни за дисциплинарно нарушение организацията очаква оправомощените субекти да внесат съответно предложение.
„При липса на конкретно опровержение и действия по установяване на отговорността НСБП ще третира поведението на Пленума като официално институционално потвърждение, че ВСС допуска корупционно кадруване пред очите на нацията и осигурява безнаказаност на членовете, които го осъществяват“, се посочва в становището на сдружението.
