Криминалният психолог Росен Йорданов представи нови подробности около изготвянето на психологическата експертиза по случая „Петрохан-Околчица“, която беше оповестена по време на брифинг в Съдебната палата в началото на седмицата. В предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS той разясни върху каква доказателствена основа е изграден профилът на Ивайло Калушев, как според експертния екип е упражнявал влияние върху хората около себе си и защо анализът го определя като „преференциален сексуален насилник“.
Йорданов подчерта, че нито той, нито останалите специалисти са провеждали личен разговор с Калушев. Затова заключенията са формулирани чрез т.нар. задочна експертиза, която се базира на косвени, но значими източници на информация. Сред използваните материали са голям обем аудио- и видеозаписи, част от които са заснети в самата хижа, съдържание, създадено от членовете на общността, резултатите от тяхната дейност и множество свидетелски показания.
„Личната среща, контролираният експеримент и тестовото изследване са познати методи за проучване на един човек. Но в случая ние разполагахме с друга много надеждна информация – аудио- и видеозаписи и резултати от тяхната жизнена дейност във всички аспекти, които всъщност ги представят в естествената им среда. Да наблюдаваш хората в естествената им среда е много надежден източник на информация. Още повече, когато това бъде съпоставено с резултатите от действията им и със свидетелски наблюдения отвън“, заяви Йорданов.
Как експертите обясняват определението „преференциален“
Психологът даде подробно обяснение на термина „преференциален педофил“, използван при представянето на експертизата. По думите му определящият фактор е трайното сексуално влечение към деца, а не предпочитанията към определен пол.
Той уточни, че съществуват различни профили на сексуални насилници и според анализа по конкретния случай става въпрос за устойчив модел на насоченост към подрастващи.
„Единият е т.нар. морално индискриминативен. Това са общителни насилници, които не подбират жертвите. Другият тип са интровертните педофили. Тези хора по-скоро имат проблем с способността да установяват контакти. Те се насочват към подрастващи, защото не могат да осъществяват адекватна интимна връзка с връстници. А преференциалните педофили са онези, които можем да наречем истински педофили. Това са хора, които приоритетно и единствено се насочват към подрастващи. Повечето преференциални педофили са хетеросексуални според извадките, но не това е толкова важно. По-важна е възрастта“, посочи той.
Според Йорданов експертният екип е установил промяна в избора на предполагаемите жертви с течение на времето. В ранните периоди са били предпочитани по-големи момчета, като според анализа е имало стремеж да бъдат заличавани признаците на физическа зрялост.
„Той ги е карал да се обезкосмяват, да заличават белезите, които ги правят по-зрели физически. С нарастването на способността му да влияе, на финансите му, на възможността му да ограничава външния достъп – най-общо казано, с нарастването на могъществото, властта и контрола му – той вече започва да избира конкретни жертви, които са около 9-10-годишни“, каза психологът.
Проучване на миналото и неизвестни периоди от биографията
Експертите са направили опит да възстановят развитието на Калушев още от юношеските му години. Йорданов разказа за информация от свидетелски показания, свързани с предполагаем инцидент, при който Калушев е бил на около 16-17 години, а друго момче – на приблизително 10 години.
По думите му това са косвени данни, тъй като лично не е разговарял със съответния човек, който днес е възрастен. Информацията обаче е достигнала до разследващите чрез свидетел, оценен като надежден.
Психологът посочи още, че приблизително по същото време е настъпила сериозна житейска криза. Според събраните сведения Калушев прекъсва образованието си, напуска дома си за около три седмици и след това разказва, че е пребивавал в пещерата Духлата.
„Това е една криза, която внимателно сме анализирали. Как може един ученик да отпадне от училище по време на социализма? Не ставаше толкова лесно. Не може, както майката обяснява, той просто да е решил да напусне училище. За инцидента имаме информация през свидетел, който е разговарял с другия човек. Аз лично не съм разговарял с него“, уточни Йорданов.
Той призна, че най-трудната за изследване част от биографията на Калушев остава периодът до около 15-16-годишната му възраст. Въпреки множество проверки не са открити близки приятели или данни за интимни отношения от тези години.
„Зоната почти до 15-16-годишната възраст на Калушев е почти тъмна стая. Получихме само откъслечни данни. Въпреки старателното търсене на връзки, останали телефонни контакти и всякакви други следи, не можахме да открием нито един приятел от детските години“, коментира психологът.
Отношенията с бащата
Съществено място в анализа заемат отношенията между Калушев и баща му. Според Йорданов наличните свидетелски показания и снимков материал сочат близки отношения между двамата.
Той разказа, че експертите са разгледали фотографии, на които бащата присъства заедно със сина си и разголени или голи младежи. Именно тези материали, заедно с други събрани данни, според него подкрепят предположението, че бащата вероятно е бил запознат с интересите на сина си към подрастващи.
„Имаме свидетелски показания и достатъчно снимков материал, които ни подсказват, че твърде вероятна е хипотезата бащата да е бил много по-наясно с две неща – от една страна, че синът му е хомосексуален, а от друга – с проблема, който според нас е бил ориентацията към подрастващи“, заяви Йорданов.
Той обаче подчерта, че няма основание да се твърди, че бащата е имал същите предпочитания, определяйки подобни предположения като спекулативни.
Духовните практики като средство за влияние
Според Йорданов първоначалният интерес на Калушев към духовните учения може да е възникнал като опит за преодоляване на лични проблеми и вътрешни конфликти.
Експертната теза обаче е, че с течение на времето тази духовна рамка постепенно е започнала да изпълнява функция на инструмент за контрол и влияние върху хората около него.
„Всичко, до което се е докоснал Калушев, в един момент се превръща в инструмент за него. В началото по-скоро го е търсил като възможност за самолечение, самоуспокояване, автотерапия – да намери някакъв душевен покой. Но впоследствие това се превръща в инструмент“, посочи психологът.
По думите му позицията на духовен водач е позволявала определени отношения да бъдат представяни като част от духовни или тантрични практики, което според анализа е служило за рационализиране на поведението.
Как се изгражда зависимост
Йорданов изрази мнение, че високото образование или професионалната реализация не са гаранция срещу манипулация. Той описа личностната организация на Калушев като нарцистично-антисоциална и смята, че той е развил способност да разпознава слабостите на хората.
„Умението да манипулираш другите е способност да откриваш уязвимостите им и да ги контролираш. Калушев, минавайки през собствените си опити и слабости, става изключително чувствителен към слабостите на другите“, заяви Йорданов.
Според експертния анализ различните възрастни членове на общността са носели различни лични дефицити и затруднения, но общото между тях е било търсенето на принадлежност и близост.
Като пример той посочи Ивайло Иванов, при когото експертите установяват силна потребност да бъде част от група.
„Тези хора цял живот се стремят да са свързани, да са част от някаква група. И когато попаднеш при човек като Калушев, който те затваря в една капсулирана среда и ти дава привидно тази лоялност, естествено е това да те привлече“, обясни психологът.
Случаят с Николай Златков
Експертизата отделя специално внимание и на отношенията между Калушев и Николай Златков. Според Йорданов контактът между тях е започнал, когато момчето е било на около 10-11 години.
По думите му Калушев е познавал детето от ранна възраст и е установил отношения със семейството в период на затруднения и промени. Според анализа са съществували проблеми с адаптацията в различни училища, както и семейни трансформации след появата на нов партньор на майката и раждането на друго дете.
„Там също е открита уязвимостта в семейството. Това е много важно. Имало е проблеми с адаптацията на Ники в различни училища. Реакцията е била: учителите са проблемът, моето дете е специално“, коментира Йорданов.
Според него връзката първоначално е започнала чрез т.нар. хипнотерапия, а впоследствие детето постепенно е започнало да прекарва повече време в общността.
„Червената стая“ и свидетелските твърдения
Йорданов разказа и за помещение в хижата, известно като „червената стая“, което според него е сред най-силно пострадалите от пожара.
По негови думи свидетели са заявили, че достъпът до стаята е бил ограничен с код и че вътре са били забелязвани различни психоактивни вещества.
„Твърдението на свидетели е, че там се е влизало с код и че са виждали наркотични вещества – халюциногени, гъби, DMT, трева, ако не ме лъже паметта“, каза психологът.
Той добави, че според свидетелски твърдения подобни вещества са били предлагани и на момичето, което според експертната оценка е било последният обект на интерес от страна на групата.
Отговор на критиките
Криминалният психолог отговори и на критиките, че по време на представянето на експертизата е демонстрирал прекомерна емоционалност.
„Да, сигурно съм проявил емоции, но това е абсолютно нормално, когато говорим за такъв тежък случай“, заяви той.
Йорданов категорично отрече обвиненията, че е подходил предубедено към работата по случая.
„Не съм бил предубеден. Не познавам тези хора, подписал съм декларация, нямам никакви предубеждения“, подчерта той.
По повод твърденията, че случаят може да бъде използван за политически цели, психологът отбеляза, че експертният екип е работил приблизително шест месеца по анализа и е отхвърлил всякакви внушения за политическа мотивация.
„Шест месеца ние дадохме всичко от себе си – целият екип. В този случай кое е по-важно – на някой политик да му е удобно и комфортно или това, че е застрашено психичното здраве на нацията?“, попита той.
Акцент върху превенцията
Според Йорданов основната цел на публичното огласяване на случая е превенцията и информираността на родителите.
Той посочи, че случаят е показателен за необходимостта семействата да бъдат особено внимателни към хората и средите, на които поверяват децата си.
„Аз съм сигурен, че има още хора, които са такива. Но съм сигурен също така и знам, че има много жертви на тези хора, които стоят в сенките“, заяви психологът.
В заключение Йорданов подчерта, че най-важният извод от случая трябва да бъде разпознаването на механизмите на манипулация и навременната защита на децата от подобни рискове.
