Шест месеца денонощна работа, огромен обем информация и задълбочен анализ от специалисти в различни области са били необходими за изготвянето на експертизата по случая „Петрохан“. Това разказа в предаването „Денят започва“ по БНТ криминалният психолог Росен Йорданов, който е част от четиричленния екип, работил по случая. По думите му между експертите не е имало разногласия на нито един етап от работата.
Йорданов обясни, че реакциите към експертизата са били различни и е получил обаждания от хора с различен обществен и професионален профил, но сред засегнатите има и такива, които не са убедени от изводите. Той подчерта, че анализът е изисквал работа с материали от различни области на психологията, психиатрията, теологията и други сфери.
„Не искам да придавам излишен драматизъм, но все пак представлявам един екип. Мога да кажа, че аз съм работил 24/7. Шест месеца. Шегувах се, че като бях на морето, от три седмици съм стъпил два пъти на плажа. Просто непрестанно, защото това е един процес. През очите ни мина огромен, гигантски обем от информация, която трябваше да бъде свързвана и да се търсят взаимовръзки“, сподели криминалният психолог.
Той допълни, че натрупването на информация е продължавало дори извън работното време: „Психологията беше много, много сложна експертиза, която отне огромно време, защото ти като влезеш в този поток, буквално преди да си легнеш, започваха като на лента да ми вървят някакви прозрения, ставам, пиша, не съм спал, наистина.“
На въпрос как се запазва безпристрастност при работа по толкова тежък случай, Йорданов посочи дългогодишния си опит в криминалната психология, който започва още през 1998 г. „За разлика от много други колеги, които също се упражняват по студията, и то с такава фантазия, всичко, което аз твърдя и за което хората се удивляват защо съм толкова уверен или категоричен, се дължи на този опит“, каза той.
При изготвянето на експертизата е бил използван подход, който позволява оценка на поведението на човек чрез естествената му среда и оставените от него следи, без непременно да има пряк контакт с него. „Понякога да наблюдаваш поведението в естествената му среда, да видиш естествени източници на резултати от неговата дейност, е много по-информативно, отколкото да разговаряш с него. Защото в рамките на един разговор този човек може да се опитва да моделира социално желателно поведение, както го е правил Калушев, между другото“, разкри Йорданов.
В тази връзка той поясни, че екипът е разполагал с изключително надеждни материали: „Имахме видеозаписи, аудиозаписи, записи, които са си правили те самите, когато нямат външен натиск, когато са свободни. Това е все едно в къща да си правите постоянно запис — там той е свободен, той е в естествената си среда. Всичко това, заедно с множество писмени следи и публични изяви, трябваше да бъде вплетено и координирано като информация, за да се потвърждават или отхвърлят определени хипотези.“
Йорданов бе категоричен, че членовете на екипа са били напълно единодушни в заключенията си: „Никога, в нито един етап, тъй като ние правихме съвещания през определен период от време, не е имало каквото и да е разногласие между нас.“
