Ще бъде ли разследвана Националната служба по охрана?
Това е въпросът, който не бе поставен на дневен ред нито при вчерашния брифинг на прокуратурата за Петрохан, нито днес – 24 часа след него. Не само това питане, а още десетки са част от хрониката, която се оформя 7 месеца след трагедията при хижата и под Околчица.
Навръх рождения ден на Ивайло Калушев – който трябваше да навърши 52 години, на християнския празник Кръстовден, в първия ден от седмицата, разследващи и наблюдаващи разследването по случая се събраха и застанаха очи в очи с част от родините на загиналите.
Брифингът, след дълго чакане и обещаване от вътрешния министър, че ще се случи скоро, се случи именно две седмици преди началото на предизборната кампания и седмица след скандала около Йотова. ПП обвиниха президента, че помилвала Ескобар от Тополница, а опозицията на ПП изрева още веднъж, че са „петроханци“.
Така Петрохан – Околчица са не само локации в географията на България, свързани с разделянето на планината Козница от Берковска планина, и Врачанския балкан, а психологическата граница между доказателства, доверие и най- вече – живот и смърт.
Поведението на криминалния психолог стана обект на критика още повреме на брифинга. Росен Йорданов бе назован като „човек на ГЕРБ“, заради изпълнител на обществена поръчка, възложена от бившия кмет на София – Йорданка Фандъкова, и не само заради това.
Йорданов всъщност разкри най-много данни от разследването, изказвайки не само вероятност, а и „100% категоричност“ (цитат от Йорданов), че Калушев е психопат под камуфлажа на лама.
Но отново от думите на психолога пролича голямата разделителна, която „Петрохан“ бие не само в общественото мнение, не само в политическите коментари, но и между опечалените семейства.
И има доказателства за което. Спомняте си майката на Валери Андреев – София, която сподели в ефира пред Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, че е точила почти 2 млн. лв. без знанието на съпруга си за финансиране на дейността на Калушев, докато той е бил в Мексико. Но именно сина на Андреева, бивш „ученик“ на Клаушев, изпратен заради проблемното си поведение в семейството (употреба на дрога), първи назова за сексуалните желания на лама Ивайло.
Вчера Йорданов пък още веднъж потвърди нещо, което бе ясно малко след смъртта на Николай Златков – че Ралица – майка му, изцяло защитава Калушев, а биологичният баща на Златков е на съвсем друга позиция, дори е предприел изтеглянето на сина си от Мексико.
Разделение има и в опечалените близки на другите жертви от хижата, стана ясно още от думите на Йорданов.
В същото време зад онези роднини, които безпрекословно вярват на последните думи на Калушев в СМС до майка му (Стела Майсторова): „Всичко, което ще чуеш за мен, е лъжа“, са подкрепяни от журналиста Владо Йончев, а около него – обвиняват го колеги, се върти кръга „Капитал“ (Иво Прокопиев). Отново разделение, но този път в медиите и обективността на отразяване на случая.
Но нека да стигнем до онзи въпрос, който задаваме в самото начало. Защо никой не пита за протекцията на Калушев.
Неговият баща – бивш агент в Държавна сигурност (във външното разузнаване и контраразузнаването) и работещ след пенсия в НСО, е споделял пред сина си кога да очаква проверки от различни институции в държавата. Но никой не запита дали именно службата по охрана ще бъде разследвана за теч на информация към лице, което явно по-късно се оказва вероятен извършител (според обвинението) на убийства, подтикване към самоубийства и самоубийство.
Георги Калушев умира през 2024 г., което бе определено от Росен Йорданов като преломен момент за сина му, губещ протекции. Георги Калушев обаче е бил колега с бащата на Деян Илиев, който първо подава сигнала до 112, откривайки телата на Пламен, Дечо и Ивайло Иванов в хижата. Калушев Старши е колега и с бащата на кмета на София – Васил Терзиев, Александър, който е бил офицер с чин капитан в Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност. Причината да бъде намесено името на Терзиев, е, че той е един от дарителите на т. нар. организация на Калушев, която закупила техника за охрнителната си дейност, която обаче Йорданов нарече бутафорна. Също така имало идея Калушев да поеме охраната на парк „Витоша“ като НПО, ако се предприемат необходимите промени в закона за поверяване на националните паркове на частни организации. Името на Калушев бе свързано с проучване, което той правил според записките му, изнесени от прокуратурата, за приватизация на Топлофикация ЕАД, която е под опеката на Столична община.
Засега от страна на Терзиев няма коментар след вчерашния брифинг.
Един от основите дарители на Калушев пък е Саша Безуханова, която е основател на прокета „България може“ и MOVE.BG. Безуханова е основател на гражданската платформа преди повече от десетилетие през нейните инициативи преминаха редица млади експерти и предприемачи, сред които Кирил Петков и Николай Денков, преди те да влязат активно в политиката.
А относно НСО и кой може да контролира теча на информация, отговорът е началникът на НСО. Той има прякото задължение да организира, ръководи и контролира дейността по защита на класифицираната информация в службата. При съмнения за изтичане на информация той разпорежда вътрешна проверка от специализирано звено за вътрешна сигурност. По закон НСО е специализирана служба към Президента. Държавният глава упражнява общо ръководство и контрол, назначава началника на службата и може да изисква отчети и проверки при извънредни ситуации или скандали. По това време – преди смъртта на Георги Калушев, от пристигането на Ивайло от Мексико в Петрохан, държавният глава е Румен Радев (между 2022 и 2024).
Като национален регулатор, ДКСИ има правомощията да проверява как НСО съхранява и борави с държавните тайни. При установен теч ДКСИ може да отнеме достъпа до класифицирана информация на виновните служители.
А Калушев, припомняме, по разказ на София Андреева, се завръща у нас след вълшебното Мексико – внезапно. Но и до днес неясно защо. Връщайки се, той се настанява в бившата хижа „Петрохан“. Тя е бивша, защото е била владение на Българския туристически съюз, така, както повечето хижи у нас.
Хижата е построена през 1977 г. и пусната в експлоатация през 1982 г. Обектът е приватизиран и купен от Фидос Симеонов. През годините, в които той я притежава (до около 2020 г.), тя функционира като нормална туристическа хижа по правилата на БТС.
Калушев придобива хижата от Фидос Симеонов срещу сумата от 90 000 лева. Фидос пък е баща на бившата влиятелна депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова. Откъде Калушев е придобил пари, за да купи хижата? Отговорът се корени в даренията, които получава, а според разследването, по сметките му се завъртели около 4 млн. лв., а София Андреева сподели в своето интервю, че е една от причините Калушев да се настани в Петрохан.
София Андреева купува бившата къща на Ивайло Калушев, намираща се в ботевградското село Краево. Още около 2011–2012 г. Ивайло Калушев живее в там, където Андреева първоначално изпраща своя син Валери. По-късно съпругът на София Андреева разкрива пред разследващите, че Калушев е продал въпросния имот в село Краево на София, която официално я записва на името на сина ѝ — Валери-младши. След продажбата на имота в с. Краево, групата на Калушев се сдобива с платноходка, и по-късно се пренася към други бази, включително и към фаталната хижа „Петрохан“.
И тук възниква въпроса как бащата на Фидосова придобива за обидно ниска цена хижата и също така я препродава за ниска цена предвид големината и локацията ѝ – тя е на планинския път по маршрута Ком – Емине.
Така, Петрохан се явява още една разделителна. Заради именно местоположението си, хижата бе натоварена с версиите, че под нея има тунели, водещи към сръбската граница, че е била депо за дрога и мигранти, че охраната ѝ е била заради криптовалута, копана в нея. А версията за школата за деца „Рокук“ – като дом в Петрохан, бе бързо забравена, тъй като и самата прокуратура вчера обясни, че това е поредният проект на Калушев за печелене на пари. Иначе казано – човекът бил склонен да бъде НПО-създател за изпълнение на различни дейности, поднесени от връзките му с държавата – било то охрана на гора, отглеждане на пчели и др.
Но връзката между ДС-бащите не свършва до тук. Те имат и пряка намеса в частното училище „Космос“, което МОН разбра, че има проблем, когато вече имаше труп на дете.
Явор Захариев, известен като агент „Орлин“, е баща на Татяна Захариева – собственик и управител на училище „Космос“. Захариев е работил в Първо главно управление (ПГУ) на ДС – колега на бащата на Калушев, за който писахме преди няколко абзаца.
Той е роден през 1944 г. в Пазарджик и е вербуван през 1972 г., докато работи като асистент във Висшия икономически институт (днес УНСС). Зачислен е към Първо главно управление (външното разузнаване) под псевдонима „Живко“.
Само два месеца преди трагедията, УНСС е подписал официално споразумение за сътрудничество с училище „Космос“.
Но над всичко това, Майсторова и Калушев, зад ДС и даренията, стои смъртта на две момчета – едно непълнолетно, които не са направили своя избор да бъдат под опеката на ламата. Техните родители – Ралица Асенова и Яни Макулев са избрали да дадат децата си на Ивайло, подбудени от различни обстоятелства, но някой досега търси ли отговорност от тези лица за това, че са предоставили дете на непълнолетна (Ники) и малолетна възраст (Александър) на непознат за тях човек (първоначално).
Последното публично изявление на Яни Макулев бе, че вярва изцяло на разследването, а именно вчера той не присъства на пресконференцията. Като мотив да остави детето си, Макулев посочва развода с майката на детето си и невъзможността да работи и едновременно с това да се грижи за сина си. Позицията на Ралица Асенова след брифинга можете да видите тук:
Това, че деца не са направили избор да бъдат извън семейството си и че родителите по закон не са предоставяли грижи на децата си, също досега не е засегнато от разследващите – за начина на упражняване на родителство.
Избор, съзнателен, са направили Ивей, Дечо и Пламен.
Но един родител обаче е дал отпор на всичко, което според него е било нередно, а именно лицето, заплашвало Калушев преди смъртта му. За това лице нямаме подробности, но бе споделено, че явно детето му е било обект на блудство, а пък същото това дете е трябвало да бъде приобщено към групата на Калушев, заради друг член от групата.
Само е ясно, че докато Калушев бе издирван след смъртта на тримата при Петрохан, в кемпера му имаше момиче.
Момичето се е познавало с Ивайло Калушев и неговата група от около три години. Около 16 януари то отива на гости в бившата хижа „Петрохан“. Там остава около две седмици, прекарвайки време с Калушев, 15-годишния Александър и 22-годишния Николай Златков. По-късно групата тръгва с кемпера на пътуване, което ги отвежда до къщата на Калушев в странджанското село Българи и обратно към София.
Видеокамерите по пътя засичат кемпера, а на 30 януари – само един ден преди първите убийства на Петрохан.
Николай Златков сам оставя момичето пред домашния ѝ адрес в София при баща ѝ. Не е ясно къде са Макулев и Калушев, а след това тримата мъже продължават обратно с кемпера към Стара планина. Поради това то се превръща в последния жив свидетел, видял жертвите и Калушев броени часове преди трагедията.
Причината за познанството е още от гостуване на рожден ден в Италия, на който са поканени Златков, Калушев, бащата на момичето и момичето. Николай я „сънувал“ и след това се свързали с Калушев, за да я поканят.
Майката на Калушев твърди, че синът е спасявал „бедни души“ от наркомания и проблеми.
Сред тях е и Леон, чийто баба и дядо подават и по-късно оттеглят сигнала си до службите.
Завършваме с последните думи на Калушев, който звучат като 7 изстрела в рая му, разрушен от „тази кочина“:
„Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна“.
