Община Разлог отбелязва 123 години от Кръстовденското въстание, превърнало се в символ на жертвоготовност, болка и непреклонен стремеж към свобода. „Нашият Кръстовден. Нашият вик за свобода“ – с тези думи започва възпоменанието, което припомня трагичната съдба на над 200 убити, сред които и деца, както и опожарените села и почернените семейства в района.
В памет на загиналите, на 15 септември от 17:30 часа, Разлог ще проведе ритуално шествие и панихида. Шествието ще тръгне от централния площад, след което ще бъдат положени венци и цветя пред паметника на Пейо Яворов, пред паметника на българската майка Тонка – баба Магделина Юрукова, както и пред монумента до Историческия музей в Разлог.
Заупокойната молитва ще бъде отслужена именно пред музея, където някога се е намирало най-старото гробище „Свети Димитър“. Там са погребани 28 въстаници, всички от Крапата махала. Най-младият от тях е бил едва на 16 години, а най-възрастният – на 68. „Да си припомним и сведем глави“ – призовава общината, напомняйки за тежката цена на свободата.
Историческият контекст връща към 1903 година, когато в с. Смилево, Битолско, на Илинден започва Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. То продължава в Одринско на Преображение и достига своя трагичен край в Разлог на Кръстовден. Въстанието, белязано от три големи християнски празника, остава един от най-величавите подвизи в стремежа към национално обединение.
Разложкият край плаща висока цена – над 200 убити, а селата Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на Мехомия (днешен Разлог) са напълно опожарени. 42-ма мъже от Разлог загиват за свободата, като 28 от тях намират вечен покой в оброчището „Св. Димитър“.
Особено място в историята заема подвигът на баба Магделина Юрукова, майка на 14 деца. По време на разгрома на въстанието тя събира в престилката си четири обезглавени глави – на двама свои синове и двама братя. След това разпознава телата им и полага главите до тях, за да бъдат опети и погребани по християнски. Баба Магделина не пролива нито сълза. По време на Балканската война съдбата я удря отново – губи още двама от синовете си.
