Резултатите от международното изследване PISA показват ясно натрупаните проблеми в българския образователен модел и необходимостта те да бъдат открито назовани и решавани. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните от проучването. PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията си в реални ситуации, като изследването за 2025 г. отчита спад на резултатите в световен мащаб и в трите ключови области.
По природни науки глобалният резултат е по-нисък с 3 точки, по четене – с 15 точки, а по математика – с 9 точки. България запазва нивото си по природни науки – 421 точки, колкото и в изследването от 2022 г. По математика резултатът е 405 точки, което е спад с 12 точки, а по четене страната ни отчита 387 точки – с 17 точки по-малко спрямо 2022 г.
Министър Вълчев подчерта, че проблемите, очертани от PISA, са сред основните задачи на новия управленски екип в МОН. Сред тях са задълбочаващото се образователно неравенство, ниската грамотност сред ученици от уязвими групи, необходимостта от по-силна езикова интеграция за деца, които не говорят български у дома, както и ранното проследяване на развитието още от детската градина. „В следващите месеци ще предложим серия от мерки, които ще поставим на широко обсъждане, за да намерим най-точните решения“, заяви той.
Проф. Вълчев акцентира върху нуждата от промяна в модела на финансиране на училищата, така че различията между тях да не се задълбочават, а малките образователни институции да не бъдат поставяни в неравностойно положение. Той посочи, че принципът „парите следват ученика“ е довел до редица негативни практики и предстои да бъде преразгледан. „Проблемът не е само в добавяне на коефициент за качество. Проблемът е в смяна на модела, така че всички деца, независимо от региона и социалната група, да имат шанс за развитие“, допълни министърът.
Сред приоритетите са повишаването на квалификацията на учителите, подобряването на дисциплината в клас и осигуряването на по-добра среда за качествено учене. „На финала сме в разработването на мерки за дисциплината – няма да връщаме похвати от миналото, но ще дадем възможност на учителите да възстановят нормалния процес в класната стая. Училището трябва да обучава, но и да възпитава“, каза проф. Вълчев.
Друг ключов акцент е по-активното включване на родителите като партньори в образователния процес. Изследването отчита спад от 8% в ангажираността на родителите и разлика от 11% спрямо средното за ОИСР. „Няма успешна образователна система без подкрепата на семейството“, подчерта министърът.
Заместник-министър д-р Таня Панчева представи основните изводи от изследването и следващите стъпки. Тя посочи, че PISA дава безпристрастен поглед върху системата и че е необходимо да се промени начинът на преподаване – с акцент върху уменията, а не върху наизустяването. Предстои постепенно въвеждане на интегрирани изпити в националните външни оценявания. След пилотния интегриран изпит по математика в 10. клас през миналата година, тази година предстои първият интегриран изпит по български език. След анализ на резултатите подобен формат може да бъде въведен и в НВО в 7. клас.
PISA анализира и учебната среда, управленските практики, материалната база, методите на преподаване и квалификацията на учителите. Данните показват, че българските учители оказват силна индивидуална подкрепа – 71% от учениците заявяват, че преподавателят проявява искрен интерес към наученото, при 69% средно за ОИСР. 72% посочват, че учителят обяснява, докато всички разберат, при 66% средно за ОИСР.
В същото време се отчита спад от над 11% в любопитството и упоритостта на учениците. 41% се оплакват от безредие в час, а 48% са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди теста. Учениците прекарват средно 2,2 часа дневно пред екраните за развлечение – двойно повече от средното за ОИСР. 42% се разсейват заради дигитални устройства, а 41% използват изкуствен интелект при решаване на задачи.
Изследването отчита и фактори, свързани с поведението по време на теста – прибързани отговори и увеличаване на грешките към края на изпита. В тази връзка МОН ще реализира широка кампания за подготовка за задачи от типа на PISA и за повишаване на мотивацията и представянето на учениците.
