Последното прес джаз кафе за 29-ото издание на фестивала в Банско се случи с не кой да е, а с първия български певец, качил се на сцената под Пирин през 1997 г.
Васил Петров се върна към началото и участието си още в първото издание.
„Участвал съм за първи път на първия фестивал. Д-р Илиев беше толкова амбициран да го направи, а аз дори нямах представа, че ще успее. Той успя много“, сподели Петров, припомняйки скромното начало и постоянството, което превърна фестивала в емблематично събитие.
Разговорът премина и към планинарските му страсти. Петров призна, че Банско е мястото, където най-естествено се срещат музиката и планината. „Отдавна гостувам тук заради ходенето по планините“, каза той, като разказа и за инцидента, при който си счупва крака – не в планината, а „накриво на тротоара“.
На въпрос дали е изкачвал Вихрен, Петров отговори: „Не, това би било интересно. Качвал съм само Тодорка. Качвал съм по-трудния връх Митикас в Гърция – много по-труден от Вихрен.“
Певецът сподели и любопитни моменти от сцената. Най-високото място, на което е пял, е 1850 метра в Австрийските Алпи. „На 1800 метра въздухът е по-малко и по-трудно се пее“, разказа той.

Сред най-паметните моменти Петров посочи случай от Банско, когато след преход в планината губи гласа си. „Майката на д-р Илиев ми даде билки… и ми дойде гласът само за концерта, а след това изчезна пак“, спомня си той. По-късно професор Досков го предупреждава, че подобни методи са „само в краен случай“.
Петров направи и кратка равносметка за развитието на фестивала: „Когато Докторът го създаде, нямаше джаз фестивали – дори в София нямаше. От Банско тръгнаха нещата и после започнаха и на други места. Сега има сигурно 12 джаз фестивала.“

Той разкри и детайли за мащабния проект „30 години на сцена“, който представя тази година – симфонична програма с джазов характер, подготвена специално за фестивалите в Банско и Орешак.
„Дава малко по-различна линия от турнетата, по които пътувахме“, уточни Петров.


Невероятен Васил Петров! Респект!