Ивайло Златанов е отстранен от поста началник на Регионалното управление на образованието в Благоевград.
Това научи ИНФОМРЕЖА от свои източници като информация, която към момента не се потвърждава официално от нито една ресорна институция.
Медията ни направи опит да се свърже със Златанов, но той не отговори на повикванията.
Репортер говори и с пиара на Министерството на образованието, който заяви: Не мога да ви потвърдя по телефона подобна информация, но и ние знаем, че циркулира такава. Бяхме изненадани. Не сме запознати с всяка една заповед.
ИНФОМРЕЖА изпрати официален имейл със запитване до МОН.
От РУО в Благоевград също отказаха да отговорят на обажданията ни.
Припомняме, че в началото на седмицата учители, които останаха анонимни, създадоха позиция на база почти едномесечни слухове за отстраняването на Златанов. В нея преподавателите заявиха своята подкрепа към дългогодишният ръководител, изтъквайки неговите лични и професионални качества.
Златанов заема длъжността от 22 декември 2009 г., когато е назначен за ръководител на тогавашния Регионален инспекторат по образованието. Преди да поеме управлението на институцията, Златанов е дългогодишен директор на V СОУ „Георги Измирлиев“ в Благоевград.
През годините той преминава през различни етапи на заемане на поста – включително след спечелени конкурси и след реформата през 2015 г., когато инспекторатът е преобразуван в РУО. Това го превръща в един от най-дълго задържалите се ръководители в регионалната образователна система.
Професионалният му опит включва работа като учител по икономически дисциплини, помощник‑директор и директор на V СОУ – Благоевград, преди да оглави регионалната структура на образованието.
Медиите може и да отразяват „вълната от подкрепа“ за началника на РУО Златанов, но истината за нейното събиране е обидна за българския учител.
Подписите не се събират с открит разговор или искрена убеденост. Схемата е тиха и изпитана: съобщение по телефона, списък, оставен при портиера на входа, и очакване всеки да мине, да се подпише и бързо да се изнесе. Без пряк разговор, но с ясното подразбиращо се послание – знае се кой е минал и кой е отказал.
Когато знаеш какъв реваншизъм следва за „непокорните“, подписването при портиера не е израз на подкрепа, а принудителен акт на оцеляване. Жалко е, че българското училище се управлява с методи на пасивен натиск и страх. Това се случи при нас, а сега се страхуваме какво ще последва, защото директорите ще си „заметат“ следите.
Тъпаци стига сте разпространявали слухове, да не ви изснине мястото в тъпата медия.
Димштринка сега какво ще прави. Ревански ще скочи ли да го пази или стига само чя принудиха директори да са разпишат?