Уважаеми българи, скъпи съграждани,
На днешна дата, 29 юли, се навършват 1012 години от героичните битки на българския цар Самуил между планините Беласица и Огражден, на завоя при с. Ключ.
Тази битка е извършена между българския цар Самуил и византийския император Василий II, и тя след тежко кръвопролитие завършва с тежко поражение за българските войски. Сражението се характеризира с ослепяването на пленените български войници – на всеки 99 ослепени души е оставян един с едно око, да ги води към дома им. Това сражение е едно от най-жестоките, съдбовни и кървави сражения в средновековната българска история. Заради жестокостта си завоевателят, византиецът Василий II, е наречен Българоубиец.
Само след броени дни, на 8 август 1014 г., след трагедията с ослепените войни, Василий II, главозамаян от победата си, решава да напредне, но плановете му са провалени от решителния български удар при Струмица, воден от сина на цар Самуил – престолонаследникът Гаврил Радомир, който отблъсква напиращите врагове и отвежда баща си в крепостта в Прилеп, оттатък река Вардар. А ослепените войни се отправят към Рилския манастир, но ги застига тежката студена зима, и те се установяват в с. Добърско, в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, където са си облекчавали болките в лековитото аязмо.
Българският цар Самуил при вида на своите ослепени войници получава сърдечен пристъп и умира. Синът му Гаврил Радомир успява да прониже с копието си византийския пълководец Теофилакт Вотаниат и да отвърне на удара, но той се оказва най-приближеният и любим генерал на Василий II. Тогава завоевателят Василий Българоубиец е принуден да прекрати битката и да се оттегли към Солун.
Тази битка е продължавала десетилетия през 10 и 11 век, когато Самуил губи битки между Дунав и Стара планина, но впоследствие успява да си ги отвоюва, както и да спаси крепостта в Струмица от превземане. Според историците Самуил става неоспорим господар на Балканския полуостров.
Ние сме длъжни да помним и знаем нашата българска история, защото поуките от нея са много, и който помни своето минало, ще има бъдеще!
С уважение и преклонение,
Димитър Бръчков
Кмет на община Петрич
