Анализ на Института за пътна безопасност показва тревожна тенденция за първите седем месеца на 2026 г. – с увеличаването на трафика през пролетно-летния сезон интервалът между смъртните случаи по българските пътища продължава да се скъсява. Според експертите това означава, че въпреки безпрецедентния полицейски контрол рискът не намалява, а се увеличава.
В анализа е представена т.нар. „черна математика на пътя“, която показва колко време е минавало между два смъртни случая през отделните месеци. През януари е регистриран един загинал на всеки 20 часа и 07 минути, през февруари – на всеки 26 часа и 53 минути, а през март – на всеки 27 часа и 33 минути. През април интервалът намалява до 20 часа и 34 минути, през май – до 16 часа и 55 минути, през юни – до 15 часа, а до 24 юли – до едва 14 часа и 46 минути. Само за четири месеца времето между два фатални инцидента е спаднало от близо 28 часа до под 15 часа, което според института е показател за задълбочаващ се системен проблем.
Анализът подчертава три ключови извода. Първо – летните месеци увеличават риска заради интензивния трафик, но системата не се адаптира и реагира едва след настъпването на тежки инциденти. Второ – физическият контрол е достигнал своя предел, тъй като МВР вече използва максимален ресурс, но не може да контролира ефективно мрежа от над 60 000 км. Трето – липсва управление на риска, въпреки че Институтът за пътна безопасност е разработил национална карта на риска, базирана на реални данни за превишения на скоростта и поведението на водачите.
Според института държавата разполага с възможност да прогнозира къде вероятността от тежки катастрофи е най-висока, но не използва този подход и продължава да управлява единствено последствията от риска.
Днешните публични изявления на представители на институциите потвърдиха системния проблем. Данните, представени от проф. Олег Асенов, показват сериозни пропуски в контрола на транзитния трафик и измерването на средната скорост. Чуждестранни водачи извършват нарушения без да бъдат санкционирани при напускане на страната, като най-голяма концентрация на нарушения е отчетена по участъка Харманли – Любимец. Това показва, че държавата отново не успява да осигури ефективен контрол върху един от най-натоварените международни коридори.
В същото време председателят на Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата не посочи кои институции не изпълняват Националната стратегия за безопасност на движението. Вместо ясна отговорност обществото получава административни обяснения, а според анализа страхът от поемане на отговорност остава по-силен от желанието за решаване на проблема.
Институтът за пътна безопасност заявява, че досегашният модел е изчерпан. Повече полицейски акции и повече служители на пътя не водят до по-малко жертви, което данните доказват категорично. Според експертите пътната безопасност трябва да премине към превантивен модел, основан на анализ на риска и насочване на ресурсите там, където вероятността за тежки катастрофи е най-висока.
Институтът вече е разработил такъв модел, а според анализа изборът е в ръцете на правителството – дали ще продължи да управлява последствията от пътнотранспортните произшествия или ще започне да управлява риска преди те да се случат.
