България вижда своята роля в развитието на иновативна икономика с висока добавена стойност в рамките на Европа. Това подчерта министър-председателят Румен Радев по време на срещата си с европейския комисар за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева. Премиерът акцентира върху стремежа на страната към индустриално и технологично сближаване в Европейския съюз, както и върху необходимостта по-малките държави членки да имат равнопоставен достъп до ресурсите на новия Европейски фонд за конкурентоспособност (ЕФК).
Фондът е сред ключовите елементи на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС и има за цел да подпомогне преодоляването на изоставането на Европа в областта на иновациите спрямо водещите световни икономики, да намали стратегическите зависимости и да засили конкурентоспособността на европейската икономика.
В този контекст комисар Захариева посочи, че Европейският съюз трябва да осигури по-благоприятна среда за развитие на иновативните компании, за да се ограничи тенденцията високотехнологични предприятия и специалисти да преместват дейността си към пазари с по-атрактивни условия за финансиране, включително Съединените щати. Тя отбеляза като потенциална стъпка напред създаването на единен капиталов пазар, който да улесни финансирането на научно-развойни дейности и стартиращи компании.
Сред акцентите на разговора бяха значението на иновациите за развитието на България, подготовката на следващата МФР, бъдещето на програмата „Хоризонт Европа“, както и ролята на националните и регионалните власти в изграждането на устойчиви екосистеми за научни изследвания и стартиращи предприятия.
Паралелно с това държавният глава Илияна Йотова проведе среща с комисар Захариева в президентската институция. Дискусията бе посветена на МФР 2028–2034 г., като Йотова изрази резерви към част от предложенията на Европейската комисия. Тя подчерта, че планираният Европейски фонд за конкурентоспособност трябва да функционира така, че да подпомага развитието на по-малките и по-слабо развитите държави членки, а не да ги поставя в неблагоприятна позиция.
Президентът определи като обезпокоително намерението за обединяване на кохезионната и общата селскостопанска политика, което би засегнало страни като България. Йотова настоя за ясни критерии при обвързването на върховенството на закона с отпускането на европейски средства.
Обща бе позицията, че конкурентоспособността на Европа може да бъде възстановена чрез кохезионни политики, изграждане на единни капиталови пазари, опростяване на процедурите за финансиране, както и чрез инвестиции във високите технологии и изкуствения интелект.
Йотова открои потенциала на България да се превърне в център за високи технологии чрез изграждането на гигафабрика за изкуствен интелект, като страната е една от шестте, избрани от Европейската комисия за подобен проект. Президентът и комисарят обсъдиха и необходимостта от стимулиране на българските стартиращи компании да кандидатстват за европейско финансиране, както и възможностите на програмата „Хоризонт Европа“ в сферата на иновациите, включително в отбранителната индустрия. Йотова подчерта значението на координацията между държавите членки в тази област.
