Министерството на транспорта и съобщенията започва координацията по изготвянето на национален план за пътна безопасност, след като по инициатива на министър Георги Пеев в Националното тол управление се проведе работна среща, посветена на подобряването на държавния контрол и намаляването на пътния травматизъм. В дискусията участваха министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, заместник-министърът на транспорта Христина Велинова, заместник-министърът на правосъдието Ива Кечева, както и представители на Агенция „Пътна инфраструктура“, ИА „Автомобилна администрация“ и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Основната цел е изграждането на единна система за обмен на информация в реално време, която да използва максимално наличните технологични ресурси. По този начин държавата планира да постигне по-ефективен контрол чрез превантивни действия, които да имат дисциплиниращ ефект върху водачите и да доведат до реално намаляване на инцидентите на пътя.
„Премиерът възложи да направим план за конкретни действия до края на август“, заяви министър Георги Пеев. Той уточни, че в кратки срокове трябва да бъде изготвен общ документ с конкретни мерки, анализ на действащото законодателство, предложения за нормативни промени и разчет на необходимите финансови средства.
Министър Пеев подчерта, че държавата разполага с огромен обем данни за движението по пътищата, но липсва координация между институциите. „Има достатъчно данни, но няма координация между институциите как да ги ползват“, посочи той и допълни, че контролът в момента е разпокъсан между различни администрации.
По време на срещата бяха представени възможностите на Националното тол управление, което разполага с 272 контролни точки, включително 100 с вградени кантари. Чрез тях се наблюдават близо 600 000 тежкотоварни превозни средства, а системата събира значителен обем информация за трафика, натоварването на инфраструктурата и нарушенията.
В момента тол системата предоставя на МВР единствено данни за средната скорост, но целта е информацията да бъде достъпна в реално време и за други компетентни институции – Агенция „Митници“, ИА „Автомобилна администрация“ и НАП. Материалите се съхраняват една година и могат да бъдат предоставяни незабавно. „По-лошо от липсата на данни е да имаш много и да не знаеш какво да правиш с тях“, коментира Пеев. Той посочи, че информацията от камерите може да достига до контролните органи за три секунди, което би позволило значително по-бърза реакция.
Беше отчетено, че държавата губи около 40 млн. лева годишно от некоректни превозвачи със скрити регистрационни номера. Сред обсъдените мерки е създаването на рисков профил за всяко тежкотоварно превозно средство, базиран на данните от тол системата, както и използването на анализа за фактическото износване на пътната инфраструктура. В плана ще бъдат включени и инвестиции за разширяване на мрежата от контролни кантари.
Участниците в срещата бяха единодушни, че усилията трябва да бъдат насочени към превенцията, като акцентът се измести от санкционирането към предотвратяването на нарушенията.
