Според базовия сценарий на актуалната макроикономическа прогноза растежът на реалния БВП на България ще се забави до 2.8% през 2026 г. и 2.7% през 2027 г., след което се очаква леко ускоряване до 2.9% през 2028 г.. Забавянето се обяснява основно с по-високата инфлация, която ще ограничи реалния разполагаем доход на домакинствата и ще натисне частното потребление през втората половина на 2026 г. и през 2027 г. Въпреки това именно потреблението ще остане основният двигател на икономическата активност през целия период.
Средногодишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, се очаква да се ускори до 5.0% през 2026 г., като в края на годината достигне 5.9%. Основната причина за това ускорение са по-високите цени на енергийните стоки. През 2027 г. и 2028 г. инфлацията би трябвало да се забави съответно до 3.5% и 2.9%, а годишната инфлация в края на тези години да бъде 2.7% и 2.6%.
Рисковете пред прогнозата са свързани с възможност за по-висок растеж и по-ниска инфлация, особено през 2026–2027 г. Това се дължи на постигнатото на 17 юни 2026 г. споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия, което доведе до рязък спад в международните цени на петрола – фактор, който не е бил включен в първоначалните допускания.
Спрямо мартенската прогноза очакванията са за по-нисък растеж през 2026–2027 г., но по-висок през 2028 г.. Прогнозата за инфлацията е повишена за първите две години от периода и понижена за 2028 г.
В анализа са представени и три алтернативни сценария, които разглеждат различни варианти за развитие на енергийния шок, породен от конфликта в Близкия изток – в зависимост от неговата продължителност и интензивност.
