В Прокурорска колегия на ВСС е депозирана оставката на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Официално Сарафов е направил изявление, публикувано в сайта на Прокуратурата. Цитираме го без редакторска намеса:
УВАЖАЕМИ ПРОКУРОРИ, СЛЕДОВАТЕЛИ И СЪДЕБНИ СЛУЖИТЕЛИ,
Обръщам се към Вас, за да Ви информирам, че днес пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет оттеглих съгласието си за заемане на длъжността изпълняващ функциите главен прокурор на Република България.
След по-малко от два месеца се навършват три години от възлагането да изпълнявам функциите на административен ръководител на Прокуратурата на Република България. През юни 2023 г. поех тази отговорност в изключително усложнена институционална и обществено-политическа среда, белязана от напрежение, ерозия на общественото доверие и опити за въвличане на прокуратурата в процеси извън нейните конституционни функции.
С ясното съзнание за ролята на прокуратурата като гарант за законността и обществения ред положих последователни усилия за институционална стабилизация, професионална консолидация и възстановяване на доверието в дейността ни. С Вашата подкрепа тези усилия дадоха резултат и днес прокуратурата е в по-устойчиво и професионално състояние. Израз на това е високата оценка и уважението, с която институцията се ползва от страна на международните партньори.
Решението си взех още преди време, след внимателна преценка на всички правни и институционални последици. Отложих неговото оповестяване, за да не допусна допълнителна дестабилизация на Прокуратурата на Република България в условията на продължителна и тежка политическа криза, която, надявам се, както и мнозинството от българските граждани демонстрираха, този път е намерила своето успешно разрешение.
За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си.
Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост.
Искрено се надявам в кратки срокове да се пристъпи към реализиране на дълго отлаганите решения и избори в съдебната власт при спазване на принципите на прозрачност, законност и държавническа отговорност и при безусловно гарантиране независимостта на българските магистрати, които са най-големите поддръжници на реализирането на съдебна реформа, в която водещи ще са професионалните критерии и изпълнението на обществените очаквания за утвърждаване на върховенството на правото и постигането на справедливост.
Убеден съм, че Прокуратурата на Република България ще продължи да изпълнява своите конституционни функции с необходимата отговорност, последователност и независимост. За мен остава ангажиментът да продължа да служа на съдебната власт и на българските граждани в рамките на закона и професионалния си дълг.
Колеги, благодаря Ви за професионализма, устойчивостта и подкрепата!
Реакциите преди оставката
„Всички законови правомощия на министъра на правосъдието по казуса с Борислав Сарафов са изчерпани“, заяви вчера Андрей Янкулов. Според него Сарафов е на поста „противно на закона и на морала“. „Всяко оставане и ден повече в това положение изправя правосъдната система пред изключително критична ситуация на правовата държава у нас“, подчерта той и допълни, че най-лесният изход от ситуацията е Сарафов да си подаде оставката.
По-рано днес бившият вътрешен министър и настоящ народен представител от ПБ – Иван Демерджиев, отправи остър призив към Борислав Сарафов и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, заявявайки, че „времето за шикалкавене изтече“ и че Сарафов трябва да подаде оставка незабавно.
Според него и ВСС трябва да спрат да действат като „щит на една компрометирана власт“, тъй като продължаващото бездействие руши доверието в прокуратурата и подкопава устоите на правовата държава.
„Времето на удобни паузи, институционално снишаване и мълчаливи договорки свърши! Ако някой не го е разбрал, ще го усети съвсем скоро!“, заяви Демерджиев. Той предупреди, че всеки, който продължава да пази този модел, застава срещу закона и обществото.
Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев също настоя за незабавна оставка на Сарафов.
„Днес първата тухла от модела „Пеевски-Борисов“ трябва да бъде съборена. Самонастанилият се в кабинета на главния прокурор, Сарафов, трябва да подаде оставка“, каза той, подчертавайки, че заседанието на прокурорската колегия на ВСС трябва да доведе до единственото възможно решение.
Съпредседателят на партията Божидар Божанов заяви, че единственото, което е държало Сарафов на поста, е „волята на Пеевски“.
„Тази власт на Пеевски вече я няма, благодарение на българските граждани. Нито законът държи Сарафов на тази позиция, нито здравият разум, нито логиката, нито решенията на съда“, каза той.
Божанов подчерта, че оставката на Сарафов е само първата стъпка. Според него трябва да бъде избран нов Висш съдебен съвет по нови правила, който да гарантира, че членовете му ще бъдат „с гръбнак и интегритет“ и няма да допуснат избор на следващ главен прокурор „по модела на Сарафов, Гешев и подобни изпълнители на политически поръчки“.
Той обяви, че „Да, България“ ще внесе промени в Закона за съдебната власт, за да осигури тази реформа.
Как се стигна до тук?
Оставката на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор е кулминацията на продължително обществено и политическо напрежение, което беляза неговия близо тригодишен мандат.
Макар в мотивите си Сарафов да изтъква необходимостта от „нов етап и предвидимост“, актът му се разглежда и като отговор на внесеното по-рано този месец предложение за дисциплинарното му отстраняване, както и на масовите граждански протести, които не стихнаха през цялата изминала година.
Професионално израстване и път до върха
Борислав Сарафов е сред най-опитните фигури в съдебната система, като кариерата му започва още в средата на 90-те години. След като завършва Академията на МВР, той преминава през всички нива на йерархията – от следовател до прокурор на различни равнища. Ключов момент в неговия път е 2011 година, когато оглавява Апелативната специализирана прокуратура, а по-късно става заместник на главния прокурор по времето на Сотир Цацаров. Преди да поеме кормилото на прокуратурата през лятото на 2023 година, той в продължение на шест години ръководи Националната следствена служба, което му осигури солидна институционална база и влияние в системата.
Разривът с Иван Гешев и поемането на поста
Най-драматичният обрат в кариерата на Сарафов настъпи през май 2023 година, когато той влезе в открита и безпрецедентна война с тогавашния си пряк ръководител Иван Гешев. След години на лоялност, Сарафов внезапно се дистанцира от Гешев и го обвини в използване на институцията за лични цели и политическо инженерство. Веднага след скандалното освобождаване на Гешев, Прокурорската колегия светкавично избра Сарафов за временен ръководител – ход, който тогава бе посрещнат с огромни съмнения относно легитимността му и опасения, че той е просто фигура на статуквото, преоблякла се в реформаторски дрехи.
Скандали и въпроси за легитимност
Мандатът на Сарафов бе съпътстван от постоянни съмнения за неговата безпристрастност. Името му неведнъж бе замесвано в публични разкрития за нерегламентирано влияние, като най-често му бе напомняна връзката със случая „Осемте джуджета“. Публикуваните кадри от срещи в емблематичния ресторант останаха като петно върху неговата репутация, въпреки категоричните му отричания за каквато и да е съпричастност. Паралелно с това, юридическата общност остро критикуваше факта, че той остана на поста си като „временно изпълняващ“ близо три години – период, далеч надхвърлящ логичните законови срокове за временен избор, което според мнозина е блокирало реалното реформиране на прокуратурата.
Наследството и бъдещето на прокуратурата
С днешната оставка се слага край на един от най-противоречивите периоди в историята на българското държавно обвинение. Борислав Сарафов оставя след себе си институция, която все още се бори за доверието на гражданите и партньорите от Европейския съюз. Неговото оттегляне отваря вратата за провеждането на прозрачен и редовен избор на нов главен прокурор, но същевременно поставя на дневен ред въпроса кой ще поеме функциите му в следващите месеци. Наследството му ще бъде анализирано през призмата на десетки знакови дела, които през неговия мандат останаха без видим прогрес, и на дълбокото разделение в самото юридическо съсловие.
