Ралица Асенова, майка на Николай Златков – един от шестимата загинали във Врачанския Балкан – разпространи изявление до медиите, в което остро критикува действията на прокуратурата и разследващите органи.
Тя заявява, че след проведената тази седмица пресконференция на прокуратурата „не са дадени отговори на най-важните въпроси“ по случая.
Асенова посочва, че всички близки на жертвите, включително на Макулев и Калушев, са подали искания за достъп до материалите по разследването.
По думите ѝ предоставените документи са „в изключително ограничен обем“ и в „изключително лошо качество“, което прави анализа им практически невъзможен. Тя подчертава и сериозни разминавания в датите на огледите и експертизите, които поставят под съмнение точността на документацията.
Според нея съдебно-медицинската експертиза на Николай Златков съдържа ключови данни, които не са били съобщени публично – включително, че в черепа му са открити два метални проектила, както и наличие на постмортални охлузвания по подбедриците, което предполага физическо въздействие върху тялото след смъртта. Асенова твърди, че липсват данни за начина, по който тези „находки“ са били иззети, както и дали става дума за части от един боеприпас или за два различни проектила.
Тя поставя въпроси и за хронологията на събитията, като отбелязва, че експертизата сочи смърт, настъпила 2–3 дни преди откриването на тялото – около 5 или 6 февруари.
Асенова пита защо тази информация не е била съобщена на пресконференцията, както и защо не е оповестено отсъствието на следи от семенна течност, което опровергава по-ранни твърдения.
В изявлението си тя критикува и отказа на разследващите да предоставят пълен достъп до материалите на близките, докато „информация се предоставя на други лица и институции по неясни причини“. По думите ѝ органите на досъдебното производство се държат с пострадалите „като с обвиняеми“.
Асенова поставя и въпроса защо разследването не е възложено на Националната следствена служба, както е било при други тежки случаи, и защо двете досъдебни производства са обединени едва месец и половина след началото им – при положение че от първия ден е било ясно, че са неразривно свързани.
Тя подчертава, че въпреки многократните искания, все още няма отговори на ключови въпроси, което според нея е „доказателство за институционално бездействие“. Асенова обръща внимание и на факта, че съдебно-медицинската експертиза е изготвена само от един лекар, въпреки че става дума за случай с шест жертви.
Вчера с профила си във Фейсбук майката на младежа изрази острото си несъгласие с действията на бащата по отношение на тялото на техния син. Според нея взетите решения директно възпрепятстват обективното разследване на случая.
Днес в профила си Асенова публикува и последния текст за последната жертва – за своя син, като преди това написа добри думи за всеки един от загиналите.
Тя нарича Ники „Смело Сърце“ и подчертава, че това е „най-краткото и точно определение за него – Голямо Силно и Добро Сърце“.
В разказа си майката описва детството му като необикновено, изпълнено с дълбока емпатия, силна чувствителност и въпроси за доброто и злото. Спомня си как още от малък е говорил за минали животи, за мисията си „да спаси всички страдащи, да спаси света“, както и за трудностите му да съпреживява чуждата болка до степен, в която „го оставяше в невъзможност да функционира“.
Тя разказва и за случки от детската градина, когато Ники бил съсипан от това, че други деца убивали божи кравички, както и за момент, в който я разоръжил с думите: „Мир, любов и хармония!“. На седем години той ѝ признал, че вижда аури, като попитал: „Не ги ли виждат всички?“.
Майката описва трудностите му в училище в Тенерифе, където децата го дразнели, тъпчели мравки, за да наблюдават реакциите му, и му се подигравали, че изпраща спестените си пари на деца в Африка. Разказва и как учителката не вярвала, че сам е написал задълбочено есе за Хитлер. В един момент престоят му в училище станал „истинска агония“, а той често коригирал учителката, оказвайки се прав.
Промяната настъпила, когато семейството заминало за Мексико. Там Ники открил „сродните си души“ – Иво и групата, с която се чувствал разбран и подкрепян. „Истински започнах да живея, когато се присъединих към Иво и към групата“, казвал той. Там станал най-малкият подводен водолаз в света, гмуркал се до 30 метра, учил сред природата, карал сърф, медитирал с часове и живеел свободно и щастливо.
Майката описва и връзката им като необичайно силна: „Когато той беше болен аз усещах и обратното, без значение дали сме в различни държави“. Разказва как Ники се гордеел с нея, възхищавал ѝ се и често ѝ казвал, че е „по-силна от всеки мъж“. Споделя и за общите им моменти, включително любимото им ястие – агнешки главички.
Тя цитира думите му: „Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите“. Последният им дълъг разговор бил само преди няколко месеца.
В обръщението си майката заявява, че няма да погребе тялото му, тъй като не е успяла да се разбере с баща му и „отказва да участва в още поругаване на тленните му останки“. Тя ще остави в ковчега статуетка, камък и жълто камъче във формата на сърце, но ще организира отделно изпращане „на любимо място високо в планината“, където „много хора, които го обичаха, ще го почетат“.
Тя заявява, че ще излезе на площада „в търсене на истината за твоето убийство“, като подчертава, че „много хора не вярват на всичката помия, която се изля върху вас“. Майката твърди: „Аз знам как ти умря! Аз го преживях призори в онзи ужасен ден… Ти умря с широко отворени очи и затова аз няма да затворя моите“.
Обръщението завършва с думите: „Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест!… Пак сме войни и се борим за истина и свобода! Благодаря ти за всичко! Обичам те безкрай. Обичам те от небето до земята на зиг заг – помниш ли? Връзката и обичта ни никой и нищо не може да я разруши!“.
