Парламентарната група на ГЕРБ–СДС внесе в деловодството на Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, с който се предлага великденските и коледните добавки да се изплащат ежегодно през март и декември. Това съобщи репортер на БГНЕС.
В законопроекта е предвидено целевата помощ да се предоставя за посрещане на двата големи празника на няколко групи подпомагани лица, сред които хора, получаващи социални помощи по чл. 12, младежи от 18 до 21 години, напускащи за първи път резидентна грижа, лица, получаващи помощи за отопление, семейни помощи по чл. 8д и 8е от Закона за семейни помощи за деца, деца, настанени при роднини, близки или приемни семейства, ветерани от войните, както и военноинвалиди и военнопострадали. Ако дадено лице попада в повече от една група, помощта се отпуска само на едно основание.
Помощта ще се предоставя служебно, без да се прилагат разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и чл. 13, а размерът ѝ ще се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет, като не може да бъде по-нисък от този през предходната година. В преходните и заключителни разпоредби е записано, че целевата помощ няма да се счита за доход при определяне на права по Закона за социално подпомагане, Закона за семейни помощи за деца, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето. Подзаконовите актове трябва да бъдат приведени в съответствие в шестмесечен срок, а законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
В мотивите си вносителите Деница Сачева и група народни представители от ГЕРБ–СДС посочват, че системата за социално подпомагане е изградена върху принципа на солидарност, но към момента няма механизъм, който да осигурява подкрепа за всички нискодоходни лица по време на празниците, с изключение на част от пенсионерите. Те отбелязват, че разходите за храна, електроенергия и транспорт значително нарастват около празниците, което поставя най-уязвимите групи в невъзможност да ги посрещнат и засилва чувството за неравенство.
„За разрешаването на този въпрос е необходимо устойчиво законодателно решение и устойчива държавна политика“, посочват вносителите, като подчертават, че така ще се намали социалното напрежение и ще се гарантира спокойствие за най-уязвимите групи. Според тях предложението ще доведе до по-справедливо разпределение на обществения ресурс и по-целенасочена грижа от страна на държавата.
По предварителни данни на Агенцията за социално подпомагане и НОИ се очаква около 507 000 души да получат подкрепата, включително пенсионери с доходи под линията на бедност, многодетни семейства, хора с увреждания, самотно живеещи лица и самотни родители. Размерът на помощта ще се определя ежегодно в държавния бюджет.
Предвижда се да не се извършва допълнителна социална анкета, тъй като правоимащите вече са идентифицирани от системата за социално подпомагане. Според вносителите това ще намали административната тежест и ще осигури автоматично предоставяне на помощта. Те посочват, че подобни практики съществуват в редица държави от ЕС и са в унисон с европейските принципи за социални права.
В мотивите се припомнят и данни от НОИ: през 2024 г. на средно 432 401 пенсионери са изплатени по 200 лв. за Коледа и Великден, а през 2025 г. – на 611 500 пенсионери по 170 лв. Вносителите отбелязват, че настоящият модел се възприема като несправедлив, тъй като не отчита реалното имуществено състояние и не обхваща други уязвими групи.
В края на текста е посочено, че подобни сезонни плащания съществуват в страни като Великобритания, Ирландия, Франция, Белгия и някои кантони на Швейцария.
Паралелно с това „ДПС – Ново начало“ внесоха проект за решение, с което Министерският съвет да бъде задължен да предприеме мерки за компенсиране на гражданите и бизнеса заради високите цени на горивата, предизвикани от военните действия в Иран.
Йордан Цонев заяви:
„Да се създаде фонд, като средствата по този фонд се набират от повишеното ДДС вследствие на повишената цена на суровия петрол и природния газ. Тоест средствата, с които ще бъдат компенсирани бизнеса и хората, ще бъдат практически неутрални за разходната част на бюджета.“ Той уточни, че са предвидени мерки за енергийни помощи за хората, както и подкрепа за транспортния и селскостопанския сектор. Предвижда се Министерският съвет да може да финансира фонда чрез Българската банка за развитие, бюджета или други източници, за да се реагира своевременно на кризата.
