Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет.
В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
С изключение на няколко изолирани произшествия, Съединението е осъществено без кръвопролития, но провокира Сръбско-българската война (ноември 1885) и Българската криза.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села.Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909 г./ Уикипедия
