Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, като семейството му се преселва в София през 1904 г. Списание "Съвременност" публикува първите творби на поета с името Димчо Дебелянов, когато е на 19-годишна възраст, като негови кумири тогава са Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
През 1916 г. подпоручик Дебелянов заминава като доброволец на Македонския фронт, като остават думите му: "Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна". Пада убит на едва 29 години в сражение с ротата си срещу англичаните на 2 октомври 1916 г. близо до Горно Караджово в днешна Гърция.
Отдаваме почит към паметта на българския поет с три от най-красивите му стихотворения.
Да се завърнеш в бащината къща…
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
–––––––––––-
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
