83,5% от домакинствата в България имат достъп до интернет

През 2021 г. 83.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 4.6 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Мобилен достъп до интернет чрез мрежата на мобилните телефонни оператори използват 75.0% от домакинствата, а с фиксирана кабелна връзка разполагат 62.7%.

През 2021 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (86.2%), а с най-нисък е Северозападният район – 73.5%.

От домакинствата, живеещи в градовете, 87.4% разполагат с интернет достъп, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 71.5%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 96.7% от тях имат достъп до интернет при 80.0% за домакинствата без деца.

Използване на интернет

През 2021 г. 73.9% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 61.4% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (92.7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години – 92.9%. Мъжете използват интернет повече от жените – съответно 75.1 и 72.8%.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилният телефон (смартфон), който се използва от 71.8% от лицата, следван от:

• лаптоп – 30.7%;
• настолен компютър – 25.6%;
• таблет – 10.8%;
• друго устройство (смарт телевизор, конзола за видеоигри, четец за електронни книги, смарт часовник) – 6.0%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 63.4% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat), а 60.0% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.).

Взаимодействие с публични институции

През последните 12 месеца 26.6% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт с цел:

• получаване на информация от уебсайт или приложение на публична институция – 19.1%;
• подаване онлайн на попълнени формуляри, декларации или отчети – 15.5%;
• изтегляне на официални документи, формуляри, декларации, отчети и др. – 13.4%.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете – съответно 27.8 и 25.3%.

Електронна търговия

Делът на лицата, които през последните три месеца пазаруват онлайн за лични цели, е 19.6%, като най-активни са лицата с висше образование (38.8%), както и хората във възрастовата група 25 – 34 години (34.3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете – съответно 20.3 и 18.8%.

Стоките, които най-често пазаруват потребителите по интернет са:

• дрехи, обувки и аксесоари – 76.4%
• спортни стоки – 23.5%;
• мебели, стоки за дома, градински принадлежности – 22.2%;
• услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) – 19.4%;
• доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг – 18.9%;
• козметика, продукти за красота и здраве – 18.8%.

От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 96.1% купуват стоки и услуги от търговци от България, 29.7% от търговци от държави – членки на ЕС, а 16.5% пазаруват онлайн от други държави.

Основните причини, поради които лицата не пазаруват по интернет, са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31.4%); липса на необходимост за пазаруване онлайн (14.3%) и недостатъчни умения за пазаруване онлайн – 7.6%.

Цифрови умения

През 2021 г. 39.1% от лицата умеят да копират или преместват файлове, 27.9% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 25.0% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.

 Поверителност и защита на личната информация в интернет

През 2021 г. 47.1% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като:

• запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация – 34.4%;
• ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение – 19.7%;
• отказване от използването на лични данни с рекламна цел – 18.8%;
• ограничаване на достъпа до профил или до собствено съдържание в социални медии – 17.7%.

Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами имат 37.3% от лицата, а 9.1% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет.

Повече от половината от лицата (52.6%) са запознати с факта, че „бисквитките“ (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, а 15.5% са променяли настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.