На 10 ноември 1989 г. България преживява исторически поврат – денят бележи края на комунистическия режим и началото на прехода към демокрация и пазарна икономика. Това събитие е едно от най-значимите в новата ни история, защото поставя началото на политическа и социална трансформация, която продължава и до днес.
След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние.
През 1946 г. монархията е премахната и е установена Народна република България под управлението на Българската комунистическа партия (БКП).
В продължение на над четири десетилетия страната се управлява по съветски модел – централизирана икономика, еднопартийна система и силен идеологически контрол.
На пленум на Централния комитет на БКП генералният секретар и председател на Държавния съвет Тодор Живков е свален от власт след 35 години управление.
Решението идва ден след падането на Берлинската стена – символ на края на разделението в Европа.
Живков е заменен от външния министър Петър Младенов, който по-късно остро критикува управлението му и заявява, че страната е доведена до икономическа криза и фактически фалит.
Свалянето на Живков е организирано от негови съпартийци, сред които Андрей Луканов и самият Младенов.
Събитието се възприема като безкръвна революция – началото на българския преход към демокрация.
В следващите години се появяват първите опозиционни формации, сред които Съюзът на демократичните сили (СДС).
През 1990–1991 г. VII Велико народно събрание приема нова Конституция, която премахва водещата роля на БКП и утвърждава многопартийната система.
България започва труден процес на икономическа трансформация – от планова към пазарна икономика, съпроводен с кризи, инфлация и социални напрежения.
10 ноември 1989 г. е денят, в който България се разделя с най-дългото управление в своята история и поема по пътя на демокрацията. Това е повратна точка, която променя обществото, политиката и икономиката на страната завинаги.
