Петър Богдан Бакшев/ Бакшич, Петрус Деодатус е роден през 1601 и умира през септември 1674.
Петър Богдан Бакшев е историк и поет. Една от най-значителните фигури сред културните и политическите дейци на българо-католическата общност през XVII век. Роден е в Чипровци. През 1612 година постъпва в местния фанцискански манастир, където учи до 1618 г. под покровителството на първия български католически епископ Петър Солинат. С ходатайството на Петър Солинат през 1623-1627 г. Петър Богдан Бакшев учи в Климентската колегия в Рим, след което се завръща в България. През 1631 г. той е назначен за кустод на българската францисканска кустодия. През 1637 г. Петър Бакшев е ръкоположен за епископ и фактически става водач н българската католическа църква. На 17. юни 1641 г. получава титла Софийски епископ и апостолически викарий на Влашко и Молдова, а през 1642 г. става първият български (софийски) католически архиепископ.Църковно-политическата дейност на Петър Бакшев е насочена към укрепване на самостоятелността на българската католическа църква, към издигането на нейния авторитет сред европейските католически държави. Но той се проявява не толкова и не само като ревностен католик, а преди всичко като пламенен патриот.
Още през 1630 г. е участвал в дипломатическа мисия, чиято цел е освобождението на България. На тази идея е подчинена и цялата му по-нататъшна дейност. Заедно с Петър Парчевик и Филип Станиславов, които често действат като негови пълномощни пратеници, той развива активна дипломатическа дейност за освобождаването на България. За тази дейност Петър Бакшев е арестуван на два пъти от софийския паша през 1655 г. в родния си град Чипровци.
Най-забележителната историческа творба на Петър Бакшев е неговата „История на България“, написана към 1667 година, която не е изцяло запазена.
Повечето съчинения на Петър Бакшев са на италиански език, само „Историята на България“ е на латински език, и са издържани в духа на хуманистично-бароковата историография.
Петър Богдан е живял и работил главно в България и държащ да остане в постоянен контакт със сънародниците си в българските земи. Петър Богдан е принуден често да крие от институциите на римската кория, с които кореспондира, както своите политически идеи, така и свързаните с тях непосредствени задачи и конкретни ходове. Сътрудниците му също са се опитвали да го пазят в тайна, особено Петър Парчевич.
Редица документи и главно капитални съчинения на Петър Богдан, като неговата „Българска история“, са открити и въведени в научно обръщение едва в последните години, а други исторически работи като „Историята на Охрид“ и „Историята на Сърбия“ просто са забравени.
Според документи излезли от ръката на самия Бакшев изглежда, че той е роден в 1601 година, като е получил името Богдан, а името Петър бъдещият софийски архиепископ получава при постъпването си във Францисканския орден, най-вероятно в чест на първия софийски епископ Петър Солинат – учител и покровител на Петър Богдан.
Сведения за родителите му и въобще за рода на Бакшев липсват.
Петър Богдан знае перфектно или работи задоволително с латински, италиански, гръцки, илирийски, сръбски, руски, старобългарски, румънски, турски и вероятно немски език.Тази изключително езикова подготовка без съмнение улеснява значително работата на Богдан в полето на историографията, но и в политическата дейност, укрепвайки авторитета на българския католически архиепископ, както дейността му в България, така и при контактите му с висши политически и духовни лица в Европа.
Стремежът да пише на роден език в произведенията, предназначени за българи,остава ярко изявен през цялата литературна дейност на Бакшев. Това е ревност на запален български патриот, желанието на Бакшев да издава книги на славянски език личи не само от нескопосаното оправдание, че нямал време да превежда латински автори, а и от някои действия на Бакшев в полето на славянското книгопечатане. Това са действия твърде необичайни за един католически епископ, но съвсем разбираеми за един български патриот.
В хронологично отношение най-ранната датирана работа на Петър Богдан е „Описание на царство България“, включена в релацията от 1640 година.
Целите на историческите трудове на Петър Богдан са достатъчно ясно изложени в предговора на „История на България“, както и в някои негови релации, и могат да се обобщят с фразата в една от тях – „защита на родната земя“.
