На 83-годишна възраст е починал един от най-големите български спортисти – легендарният борец и двукратен олимпийски шампион Боян Радев.
Тъжната новина беше съобщена в социалните мрежи от журналиста Иво Димитров. В своя пост той отдава почит на Радев с емоционални думи: „Сбогом, учителю! Ти няма как да бъдеш забравен, защото има непреходни неща, които не могат да се изтрият от времето. Благодаря ти, че ми отвори вратите към красотата на изкуството и ми подаде ръка преди много години. Ще те пазя винаги в сърцето си, Бояне!“
Боян Радев остава в историята като един от най-успешните български спортисти и ярка фигура в националния спортен пантеон.
Биография на Боян Радев – от бедното Мошино до върха на световния спорт:
Боян Радев е роден на 25 февруари 1942 г. в село Мошино, днес квартал на Перник, в бедно семейство. Има по-малък брат, който също се насочва към борбата. Още като дете започва да работи, за да помага у дома, но една случайна среща променя живота му. По време на обедна почивка, докато носи вода от чешмата, е забелязан от бившия борец Тодор Иванчев, който впечатлен от физиката му го кани в залата. Още при първото си стъпване на тепиха Радев побеждава четирикратния шампион на Софийска област.
Голямата част от спортната му кариера преминава в „Левски Спартак“, където постига най-значимите си успехи.
Първият голям успех на Радев идва през 1962 г., когато печели сребърен медал на световното първенство в Толедо. Две години по-късно достига върха – става олимпийски шампион на Игрите в Токио през 1964 г. През 1968 г. в Мексико повтаря успеха си и се превръща в първия българин с две олимпийски титли в борбата.
Сред останалите му отличия са: световна титла през 1966 г. в Толедо; сребърни медали от световните първенства през 1962 и 1967 г.; европейско вицешампионство през 1968 г.
Три пъти е избиран за „Спортист на годината“ – през 1964, 1967 и 1968 г. Носител е на званието „Заслужил майстор на спорта“. През 2009 г. е включен в „Залата на славата“ на световната борба и получава най-високото отличие на международната федерация – „Златна огърлица“.
Той е първият спортист, удостоен от МОК с отличието „Пиер дьо Кубертен“ за заслуги към олимпийското движение, както и носител на наградата „Спорт и изкуство“. През 2002 г. получава орден „Стара планина“ – първа степен.
На 24 април 2014 г. е избран за „Спортист на века“ на Спортен клуб „Левски“ по повод 100-годишнината на клуба.
Освен като изключителен спортист, Боян Радев е известен и като един от най-големите дарители в България. Той е обявен за дарител №1 на Националния исторически музей, където има зала, носеща неговото име – „Дарение Боян Радев“.
Радев често разказва, че най-силен се е чувствал на Олимпиадата в Мексико през 1968 г. Той описва подготовката си като живот на отшелник, изцяло подчинен на мечтата да стане двукратен олимпийски шампион. Споделя, че условията в Мексико – жегата, дългият престой и напрежението – са били истинско изпитание.
Той обикалял лагерите на съперниците си, за да уреди контролни срещи и да ги прецени. „Взех им страха още преди да излезем на тепиха“, казва Радев, подчертавайки, че най-важното е било собствената му увереност.
