За целта Община Белица осигурява награди за 1-во, 2-ро и 3-о място
Сирни заговезни – Прошки, в Белица се отбеляза с конкурс за „Нащо гаро – най-големо".
И тази година под ръководството на кмета на община Белица Радослав Ревански се провежда традиционният празник.
За целта Община Белица осигурява награди за 1-во, 2-ро и 3-о място. Приоритет на журито ще бъде за най-голямо „ЕКО ГАРО”, както и за гаро по височина и големина. В 17.00 ч. журито най-напред ще посети всеки квартал за оглед и измерване на гарото. В 19.30 ч. журито ще посети кварталите на Белица, след което победителите в конкурса ще бъдат наградени.
Тази година (Сирни заговезни или Прощална неделя, Прошка) е на 14 март - неделя. Всяка година на Сирни заговезни, Прощалната неделя преди Великия пост в Белица се палят огньове гаро. Подготовката за гарото е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада гаро от хвойна в най-високите части на кварталите в града. Обикновено подготовката трае няколко дни преди „прощалната неделя” в която се включват най-младите и най-яките мъже. През деня на Сирни Заговезни младите мъже на Белица разполагат събраната от тях хвойна по квартали за да оформят на големи купи (гаротата). Целта е гарото да бъде най-голямо и високо. След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят гаротата и осветяват целия град.
Строежът на гарото не е лесна работа. Реденето е майсторлък, който се предава от поколение на поколение. Трябва така да се нареди хвойната, че да не падне когато се запали, пламъкът да се издигне нависоко и гарото да гори равномерно. То трябва да е най-голямото, да даде най-високия пламък и да гори най-дълго. Някога е падало голямо надлъгване – всяка махала е правила малка и голяма клада. С малката подлъгвали другите да запалят своето голямо гаро. Така тяхната клада горяла по-дълго. Духът на надпреварата в Белица се е запазил и до днес.
Кулминацията настъпва край огромния запален огън, когато всички хора и християни и мюсюлмани са добре дошли край него. Веселието е в разгара си. Ехти музика, а край масите и скарите се лее червено вино и ракия, извива се хоро. По стар обичай хората си дават прошка пред пламъците на големия огън.
Запалването на гарото в Белица е характерен обичай свързан с вярванията, колкото е по голям огъня и колкото е по-светло озаряването му, толкова годината ще е защитена от градушки и ще бъде плодородна. С огъня се гони злото, а когато пламъците станат по-малки, младите момци прескачат гарото, за да са силни и здрави през годината. Победителите на най-голямата клада емоционално изричат „Нащо гаро, най-големо”.
На Сирни Заговезни е прието да се извършва и обичаят „амкане“. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено да ти е !!!“ е задължителният отговор. Затова празникът в Белица се нарича Прошка.
