Гл. ас. д-р Мирослав Иванов е преподавател и изследовател в катедра „География, екология и опазване на околната среда“ към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
ИНФОМРЕЖА потърси д-р Иванов, за да разкаже за проучването, което той е направил на място, заснемайки мащаба на бедствието, сполетяло Струмяни.
Изминаха три дни след наводнението, за което, както и самият изследовател заяви, има комплексни предпоставки.
Всичко започва още с пожара през август 2025, който оголва склоновете на Пирин над Илинденци и Струмяни, а голяма част от дървесината, изсечена за да бъде разчистен района за залесяване, попада във водосбора на река Белишка или още наричана Шашка.
Пет моста в селото образуват бентове, които предизвикват разлива на реката извън коритото ѝ.
Една част от най-силно засегнатите територии от пожара е именно във водосбора на река Шашка или Белишка – в горния водосбор на реката. Пожарът беше изключително силен там, а и без това в една част от водосбора почвеният слой е твърде беден, той е твърде плитък. Тези гори, които бяха най-силно засегнати, са всъщност горите от черен бор, който е саден с една идея – именно да бъде противоерозионна мярка. След като изгоря гората, изгоря и подлесието и буквално се показа на повърхността оголена скала. Липсата на растителност в района води до увеличаване на повърхностния отток. Проблемът не са влачените трупи, а по-скоро, според мен, са остатъците от сечта, тъй като ако сте били на сечище, по закон то трябва да се почиства, но много малко фирми го правят след това. Клоните и ненужната дървесина просто се оставят на място или се хвърлят някъде по деретата. Това е една от предпоставките за възникването, заяви д-р Иванов.
Другата – чисто климатична и метеорологична – е възникването на две доста добре изразени буреносни, конвективни клетки. Това са облаци, които се формират от изпаренията на нагрялата се земя, който се издигат нагоре и се сблъскват със студен въздух.
Едната клетка беше над Рила планина, а другата беше малко западно от България, на територията на Република Северна Македония. В един момент тези две конвективни клетки се сляха и образуваха една супер голяма буреносна система, която тръгна на юг и предвещаваше повишени количества дъжд, които ще се изсипят в района на Кресна, Струмяни, Сандански, че дори до Петрич. Тя не стигна до Петрич, каза д-р Иванов.
Единствените щети от наводнения или следи от наводнения бяха точно в района, където възникна пожарът.
Най-вероятно наводнението се дължи на транспортирани клони, остатъчни продукти от дърводобива, голямото количество дъжд, след което става едно заприщване в местността Занданите.Там има едни огромни скални блокове, които лежат в коритото на реката. В момента реката тече под скалните блокове, но носейки огромни количества дървесина от най-различен порядък – дървета, клони, части от дървета, дори и цели дървета, се е образувал бенд, който е с височина около 10–12, може би до 15 метра, каза д-р Иванов.
Той посещава Струмяни още на 25 август и вижда как реката е преливала над скалните късове.
Преливала е над скалните късове и в един момент този бенд най-вероятно се е скъсал и оттам е тръгнала огромна приливна вълна надолу, която буквално е оглозгала цялото речно корито, включително изкоренявайки и дървета, които се намират вътре в самото корито. Помитайки всичко надолу, стига до Струмяни, като по пътя също събира огромно количество дървесина, която расте в самата река. Стига първия мост, който е изключително тесен, прави заприщване, излиза над моста, продължава надолу, стига втория мост, прави заприщване, излиза над коритото на реката, след което стига и моста на центъра – малко над жп линията. Там пак прави заприщване и това кара реката да излезе от двете страни на коритото си. Най-вероятно там става въпрос за корекция на речното корито, защото прави един нетипичен завой наляво и тя просто си намира старото речно течение и почва да тече през комплекс „Карелия“, излиза на жп линията. И плюс това на жп линията мостът е абсолютно неадекватен – той е висок под един метър. Там също става заприщване и въобще всички тези разливи са на местата, където реката е пресечена от мостови съоръжения, които може би са правени в едни времена, когато климатът е бил различен. Повечето са правени в периода на 60-те години, когато се наблюдава известно засушаване от климатична гледна точка на територията на България. Така че голяма част от инфраструктурата също не е съобразена с новите климатични реалности.
Относно дали това едно речно корито трябва да бъде напълно почистено от растителност, или не, д-р Иванов бе категоричен, че въпросът е спорен.
Име две теории. Едната е, че непочистването (както го разбираме ние – отстраняване на растителността от самото речно корито) всъщност забавя движението на приливната вълна. Ако я няма тази растителност и ако е изправено и коригирано речното течение, скоростта на тази вълна е много по-голяма. А растителността донякъде задържа и забавя скоростта, с която вълната протича през речния канал. Доста дискусионен е въпросът кое е правилното решение в случая. Но едно е видно от изображенията, които са заснети преди и след пожара – че голяма част от растителността, която се намира в самата река Шашка, просто липсва в момента.
Според преподавателя има предпоставки да се случи тази катастрофа, но не и доколко тя е била предвидима.
Никога не се е случвало такова нещо. И друг път е имало високи вълни, но не в такъв мащаб. Така че в момента причините са комплексни. Едните са задълбочаващите се климатични промени, повишаващата се енергия в атмосферата, а тази повишаваща се енергия в атмосферата води след себе си повишен брой на екстремни климатични явления като екстремни валежи и екстремни засушавания, каза д-р Иванов.
Той алармира на сериозна липса на информация по отношение на метеорологичните данни в Югозапада. Агенцията за борба с градушките нямат радар в Пиринско, поради което областта е в сянка, а основната причина е силно пресеченият терен, който носи друга нужда – всяка община да се следи по отделно, тъй като теренът е специфичен.
И още! Институциите не се допитват и не ползват науката в частност изследванията, направени в ЮЗУ, така че да бъдат в помощ на всички общински структури за превенция от бедствия, но и за предвиждане на подобни явления, за да бъде известено населението навременно.
Д-р Иванов отправи призив и към младите – да се насочат именно към този тип образование и професии, които ще стават все по-необходими предвид промените в климата.
