Днес православната църква чества успението на преподобния Йоан Рилски, най-почитания български светец и отшелник, който се упокоил на този ден през 946 г. след дълги години на постнически и молитвени подвизи. Както при много светци, и неговата памет се отбелязва в деня на кончината му, но почитта към него е разширена и с още две дати – 19 октомври, когато мощите му са пренесени в Средец (София), и 1 юли, когато след векове те са върнати в основаната от него обител в Рила планина.
Преподобният Йоан е роден в село Скрино, в Осоговската планина, близо до Бобошево, във втората половина на IX век – време, когато християнството започва да укрепва сред българския народ. Младостта му съвпада с дейността на св. Климент Охридски в югозападните български земи. Още от ранни години Йоан възлюбил Бога и Неговите заповеди, сред които най-важните са: „Обикни Бога от цялото си сърце… обикни и ближния си като себе си!“ Тази духовна любов го насочвала към добротворство и към непрестанно усъвършенстване на собствената му душа.
Почти целия си живот светецът прекарва в уединение, строг пост и непрекъсната молитва на различни места, най-дълго в Рила планина. В стремежа си към спасение той успява да помогне на множество свои съвременници, а през вековете – на безброй вярващи, които следват неговия пример и търсят духовно съвършенство. Свети Йоан Рилски остава застъпник пред Бога за всички, които се обръщат към него с молитва.
В основаната от него обител преподобният подготвя своите ученици за духовен подвиг и им оставя писмен завет с ценни наставления. Спокойно предава душата си на Бога на този ден, а тялото му е погребано в планината, близо до мястото на неговото усамотение. След години то е открито нетленно и е положено в ракла в манастирския храм, където се съхранява и днес.
