При подобни трагедии цялото ни общество е редно да застане обединено зад жертвата и близките, зад закона и морала. Затова е шокиращо, че се намират политици и инфлуенсъри, които се опитват да печелят партийни дивиденди от убийството. Същите, които се обявяват срещу въвеждането на предмет „Добродетели и религия“ в училище. Същите, които методично унищожават паметници и изтриват паметта за антифашизма, днес са шокирани от фашистките символи на биячите от Пловдив.
Това заяви днес по време на правителственото заседание премиерът Румен Радев.
Думите му предизвикаха остра реакция у бившите коалиционни партньори ПП и ДБ, а Андрей Гюров публикува позиция след убийството на Георги Кузев, определяйки трагедията като събитие, което „оставя белег върху цялото общество“.
Той подчертава, че първите думи в подобен момент трябва да бъдат насочени към жертвата и неговите близки, а не към политически противопоставяния.
Гюров критикува реакциите от най-високо ниво, при които трагедията е била използвана за обвинения към опозицията, учебни предмети и паметници. Според него подобни действия внушават, че отговорът на едно зверско убийство е да се намери „някой друг виновен“.
В позицията си той заявява, че насилието сред младите хора не се ражда от паметници и не се лекува със заплахи, а изисква обща, трезва работа — в семейството, в училището и в примера, който възрастните дават ежедневно.
Гюров подчертава, че държавата трябва да обединява, а не да отговаря на трагедията с изрази като „ваши креатури“.
„България не е казарма. Тя е общество, което ще намери отговорите — трудно, но заедно“, заявява той.
Според Гюров истинското лидерство в подобни моменти не е в търсенето на виновни, а в обединяването на хората.
„Това дължим на Георги. И на всяко семейство, което тази седмица прегърна децата си малко по-силно“, завършва той.
„Демократична България“ разпространи позиция като определи думите на Радев като разделящи обществото и безпочвено насочени срещу опозицията.
От формацията посочват, че Радев е започнал с два коректни акцента — че децата не трябва да бъдат възпитавани от алгоритмите на социалните мрежи и че обществото трябва да застане зад жертвата, закона и морала.
Според „Демократична България“ обаче премиерът е обезсмислил призива за единство, след като е заявил: „Тези безпросветни насилници са и ваши креатури.“
Опозицията определя това като недопустимо внушение, което превръща трагедията в Пловдив в политическо обвинение, вместо в повод за общи действия срещу радикализацията.
В позицията се критикува и тезата за „унищожаване на антифашистки паметници“. Според „Демократична България“ Паметникът на Съветската армия трябва да бъде наричан с истинското му име — комунистически триумфален монумент, който не е паметник на българските антифашисти, много от които са станали жертва на сталинисткия режим.
Формацията отбелязва, че „Альоша“ в Пловдив стои непокътнат, но това не е предотвратило нито радикализацията, нито фашистката символика в града. Според тях истинската превенция се прави чрез образование, институции и работа срещу радикалните мрежи, а не чрез паметници.
Опозицията определя като произволно и внушението, че ако не подкрепяш предмет „Добродетели и религии“, значи си част от среда, която произвежда фашисти.
„Демократична България“ посочва примери от Русия, където „традиционните духовно‑нравствени ценности“ са превърнати в официална образователна политика, но това не е предотвратило възникването на тежки неонацистки субкултури.
Формацията припомня, че руски неонацистки групировки разгръщат пропаганда и в българското онлайн пространство, а някои от тях са „креатури на режима в Кремъл“.
В позицията се посочва и моделът на руския неонацист Максим Марцинкевич – Тесак, чиито „хайки“ са копирани от български младежи. През 2021 г. Ален Симеонов е посочил Тесак като вдъхновение за свои акции, а сдружение РОД го е защитило.
От формацията припомнят, че съпредседателят на РОД Давид Александров е бил кандидат в листата на „Прогресивна България“ в Русе.
„Демократична България“ критикува Радев, че вместо да представи комплексен план за превенция, е избрал да обвини опозицията, докато „любимият му шеф на ДАНС“ не предприема действия срещу радикалните мрежи.
Според опозицията истинският въпрос е: Кой е радикализирал младежите? Какво са гледали? В какви групи са участвали? Какво са знаели службите?
Формацията приветства заявеното от вътрешния министър Иван Демерджиев намерение за решителни действия срещу онлайн радикализацията, но подчертава, че това трябва да бъде последвано от реална работа.
„Демократична България“ вече е задала въпроси към ДАНС и МВР и е поискала изслушвания в парламента относно радикални и неонацистки мрежи, чуждестранни връзки и мерки за превенция.
В заключение формацията заявява, че ще продължи да се противопоставя на политически радикализъм, тоталитарни идеологии и оправдаване на политическо насилие.
Николай Денков коментира изявлението на Радев, определяйки го като „напълно неадекватно“.
Според Денков България се изправя пред реален проблем — развитието и разпространението на неонацистки младежки групи, които са под силно руско влияние. Той подчерта, че този проблем трябва да бъде решаван от държавата, тъй като само институциите могат да предприемат краткосрочни и средносрочни мерки.
Денков посочи, че основната роля в превенцията на радикализацията принадлежи на Държавната агенция за национална сигурност, която трябва да идентифицира рисковете и да ги предотвратява.
„От 2021 г. ДАНС и всички разузнавателни служби се ръководят от хора, назначени от Радев“, заяви той, добавяйки, че същите ръководители са получили „втори мандат“.
Денков отправи директен въпрос към премиера: „Докладвала ли му е ДАНС за рисковете, довели до убийството в Пловдив?“
Ако не е докладвала — ръководството не се справя. Ако е докладвала — Радев носи лична отговорност.
Той коментира, че реакцията на премиера е повлияна от информацията, че неонацистки групи с руско влияние симпатизират на неговото управление, включително твърдения, че родители на един от задържаните подкрепят „Прогресивна България“.
Денков заяви, че изказванията на премиера и негови съветници навеждат на мисълта, че Радев желае модел на държава, подобен на Русия, която той определи като „тоталитарна, бих казал фашистка държава“.
Той критикува липсата на реакция от институциите към разпространението на лъжи и пропаганда, както и изказванията за „партии с отпаднала необходимост“.
Според Денков България е изправена пред избор: „В каква държава искаме да живеем?“
Той призова да се припомнят думите на възрожденците, които са искали България да бъде равна на европейските народи, а не да следва модел на Русия.
На въпрос дали твърденията му за политически симпатии на родители на един от младежите не са внушение, Денков отговори: „Аз говоря за факти. Радев прави внушения.“
Той определи връзката между Паметника на Съветската армия и убийството в Пловдив като нелогична, посочвайки, че „Альоша“ в Пловдив не е предотвратил радикализацията.
Денков заяви, че религията в Русия подкрепя войната, което поставя под съмнение тезите за „добродетели и религия“ като инструмент за превенция.
Относно въпроса за наказанията за малолетни и непълнолетни, той заяви: „Истинският проблем не е размерът на наказанията, а че прокуратурата и част от съдебните институции защитават престъпниците.“
Той подчерта, че институциите, ръководени от назначения на Радев, не изпълняват функциите си, което води до трагедии като тази в Пловдив.
Денков коментира и заявката за нова управленска програма до 2030 г., като заяви, че ще изчака да види съдържанието ѝ, но предупреди, че ако целта е президентска република, той е „решително против“.
Той припомни, че през 2022 г. е създадена програма за извънкласни дейности с бюджет от 100 млн. лв., която е била намалена от „Прогресивна България“.
„Това е разликата между празните приказки и свършената работа“, заключи Денков.
