Кюстендил отбеляза осемнадесетия пореден концерт в чест на народния певец Благовест Порожанов, организиран от неговия син Милен Порожанов под арката на сцената, носеща името на Олга Борисова.
Събитието отново събра жители и гости на града, които чрез песните на Благовест се завърнаха към неговия музикален талант и към пътя му, превърнал го в световнопризнат изпълнител. Концертът беше посветен на живата сила на българската народна песен – израз на дух, традиции, бит и хумор, които продължават да обединяват поколения.
Тържеството беше открито от учителката и поетесата Здравка Радичкова, автор на дипломна работа във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, посветена на песенния репертоар на Порожанов. Тя представи топъл и човешки разказ за неговото творчество и трогателен анализ на песента „Севдена мома“, подчертавайки силата на копнежа, обичта и любовта, които тя носи. Радичкова завърши словото си с думите: „Поклон пред теб, Благовест“.
Публиката се наслади на изпълненията на талантливи народни певци, както и на деца, подготвени от Адела Харалампиева и младите таланти на музикалния педагог Иван Стойнев, носители на международни отличия.
Народни певици изпяха песни от душа и сърце, огласяйки Хисарлъка с ярките си гласове. Присъстващите си припомниха кюстендилските традиции – моми с руси коси като коприна, момци с плам в сърцата, поляни, реки, птици, цъфнали череши и каменни къщи, превръщайки вечерта в завръщане към миналото на този плодороден край.
Концертът имаше и благотворителна кауза в подкрепа на Албена и Вени, за които певицата Сашка призова публиката да помогне. Тя разсмя присъстващите с хумористичната си песен „Мечтая за морето“ и върна спомена за бащината къща.
На сцената излязоха и ветерани – побелели певци и музиканти, които изпяха песни за младостта, за лудите времена и за райската градина на Кюстендилския край.
Вечерта завърши с общо усещане за спомен, обич и признателност към таланта на Благовест Порожанов и неговите съдържателни песни, които продължават да живеят като птичи гласове над Хисарлъка и да събуждат копнежа за пролетта – символ на възраждането на природата и на Кюстендил.
