Съдбата на държавния бюджет за 2026 г. вече е в ръцете на Конституционния съд, след като ГЕРБ‑СДС и „Продължаваме Промяната“ внесоха две отделни конституционни жалби, с които оспорват законосъобразността на приетата финансова рамка. Документът беше публикуван в „Държавен вестник“ тази сутрин и влиза в сила от утре, посочва източникът БГНЕС.
Макар мотивите на двете политически сили да се различават, и ГЕРБ, и ПП поставят под въпрос съответствието на бюджета с Конституцията и Закона за публичните финанси и настояват Конституционният съд да се произнесе по неговата конституционосъобразност.
ГЕРБ внесе искане за обявяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет за 2026 г., като твърди, че рамката противоречи на Конституцията, Закона за публичните финанси и европейските правила. Според партията е недопустимо да се предвижда дефицит от 5,7%, при положение че действащите фискални правила позволяват максимум 3%.
При внасянето на жалбата депутатът Владислав Горанов заяви, че искането се основава на нарушаване на принципите на правовата държава и на предимството на международното право. „Претендираме противоречие с принципите на правовата държава, гарантирани от Конституцията, както и с принципа за предимството на международното право. Надявам се КС в кратки срокове да се произнесе по нашето искане“, коментира той.
Горанов подчерта, че бюджетът е изготвен в нарушение на действащите фискални правила. Той заяви, че Министерският съвет не може да предлага закон, който противоречи на друг действащ закон, и предупреди, че подобен подход обезсмисля самото съществуване на Закона за публичните финанси. По думите му рамката нарушава и европейските стандарти за бюджетна дисциплина, заложени в Договора за функционирането на ЕС и Пакта за стабилност и растеж.
Жалбата на ГЕРБ е внесена с подписите на 50 народни представители, като партията е получила подкрепа от част от депутатите на „Продължаваме Промяната“.
„Продължаваме Промяната“ внесе две отделни жалби – срещу Закона за държавния бюджет за 2026 г. и срещу Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Партията твърди, че в двата закона има текстове, които противоречат на Конституцията и нарушават основни принципи на правовата държава.
Депутатът Стою Стоев заяви, че ПП оспорва четири конкретни разпоредби. Най-сериозният спорен текст според партията е обвързването на възнагражденията на магистратите с тези на народните представители. „Това е най-яркият пример за противоконституционност в този бюджет. Нарушава се принципът на разделението на властите и магистратите се поставят под политическо влияние“, посочи Стоев.
Втората оспорвана промяна е свързана със спирането на механизма за определяне на минималната работна заплата. Стоев заяви, че България има международен ангажимент да разполага с ясна формула, а в момента действащият механизъм е суспендиран без да бъде предложен нов.
Третият спорен текст засяга решенията на ТЕЛК, като според ПП се допуска преразглеждане без влязъл в сила съдебен или административен акт. Четвъртото основание е промяна в Кодекса на труда, която ще влезе в сила през 2027 г. и според партията създава правна неяснота относно изчисляването на трудовия стаж.
Стоев заяви, че под искането са събрани подписите на над 50 депутати, като подкрепа е получена единствено от ГЕРБ. ПП не е получила подкрепа от „Демократична България“ и „Възраждане“.
