В изявление, представено с графики и данни от Евростат и НСИ, бе отчетено, че България продължава да се нарежда сред държавите с най-бързо поскъпващи основни стоки и услуги в Европейския съюз.
Според изложеното, дори при занижения индекс на Евростат страната отчита 5,2% инфлация при 2,8% средно за ЕС и 2,8% за еврозоната, като единствено Румъния е пред България с 9,2%. НСИ вече отчита близо 7% инфлация по индекса на потребителските цени.
В анализа се посочва, че инфлацията генерира допълнителни приходи в бюджета и че при приемането му инфлацията „не е била уцелена“. Представени са данни, според които инфлацията на храните в България е „двойно по-висока“ от тази в еврозоната. За периода юни 2026 г. спрямо юни 2025 г. зеленчуците у нас са поскъпнали с 11%, срещу 1,1% средно в ЕС; яйцата – с 10,7% срещу 8,3%; дизелът – с 30% срещу 19,1%; рибата – с 6,8% срещу 4%. Подобни тенденции са отчетени и при захарта и безалкохолните напитки.
По паритет на покупателната способност цените на олиото и мазнините в България достигат 142% от средноевропейските стойности, млечните продукти и яйцата – 126%, захарта и сладкарските изделия – 115%, а храните общо – 91%. Според изявлението все повече стоки стигат средноевропейските стойности и ги задминават.
В същото време доходите изостават. По данни от Евростат България е на 68% от средноевропейските доходи през 2025 г., докато цените на храните са на 91% от средните за ЕС. През 2022 г. съотношението е било 62% доходи към 85% цени. Според анализа това означава, че реалната покупателна способност не е нараснала.
В изявлението се посочва, че минималната работна заплата в България – 620 евро – е последна в ЕС, с голяма разлика спрямо Латвия (780 евро) и 4,5 пъти по-ниска от тази в Люксембург. Отбелязва се, че минималната заплата е „замразена“, а в страни извън ЕС като Турция и Сърбия тя е по-висока или сходна.
По отношение на средната заплата се отбелязва, че през последните години ръстът в частния сектор е бил малко по-висок от този в обществения, но разликите са „едва един-два процента“. Реалният ръст на покупателната способност за четири години е изчислен на 28,6% в обществения сектор и 29,2% в частния, което се равнява на около 7–8% годишно. През 2023 г. ръстът е бил „нулев“, тъй като инфлацията е изяла увеличението.
В изводите се посочва, че издръжката на живота нараства с 1,3% на тримесечна база и 6,1% на годишна. 56% от наетите се осигуряват на доход под необходимия за издръжка, а 244 000 души работят на минимална заплата. Общо 551 000 са осигурени на ниво 620 евро.
Според анализа ръстът на доходите „значително изостава“ от динамиката на цените на храните, като разликата между конвергенцията на цените (91%) и доходите (68%) е 22 процентни пункта.
В заключение се настоява държавата да транспонира европейската директива за адекватни минимални работни заплати и да възложи на НСИ изчисляване на официална национална издръжка на живота. Подчертава се, че замразяването на минималната заплата е „лишило синдикатите от инструмент за преговори“, а държавата трябва „да заеме страна“ и да изгради механизъм, който да гарантира адекватност. Според представените данни ръстът на минималната заплата „оказва положително влияние върху заетостта, намалява безработицата и подпомага борбата с неравенствата“.
