Колегиумът на Европейската прокуратура е наложил дисциплинарното наказание „порицание“ на европейския прокурор от България Теодора Георгиева. С това решение дисциплинарното производство срещу нея официално приключва, съобщават от институцията.
Наказанието следва мотивираното становище на Дисциплинарния съвет, издадено на 5 януари, в което единодушно се приема, че Георгиева е извършила дисциплинарните нарушения, установени от Комисията за административно разследване. Съветът е препоръчал налагането на наказание „порицание“.
На 25 февруари Колегиумът вече беше признал Георгиева за виновна по три дисциплинарни нарушения, извършени във връзка с текущи разследвания на Европейската прокуратура. Тогава обаче решението за вида на наказанието беше отложено, а институцията поиска становища от Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия относно възможността за сезиране на Съда на Европейския съюз с цел освобождаване на европрокурора от длъжност.
След анализ на становищата и предвид факта, че мандатът на Георгиева изтича на 28 юли, Колегиумът е преценил, че е целесъобразно дисциплинарното производство да бъде приключено с налагане на наказание „порицание“, без да се сезира Съдът на ЕС.
Бившият служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов коментира решението на Европейската прокуратура. Според него това е „леко“ наказание, което контрастира с публичните твърдения за сериозни нарушения, включително изказванията на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши.
Янкулов посочва, че причината за липсата на по-тежка санкция – дисциплинарно освобождаване от длъжност – е отказът на Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент да внесат такова предложение в Съда на ЕС. По думите му трите институции са отказали, защото независимият Дисциплинарен съвет е препоръчал именно наказание „порицание“, а не уволнение. Той отбелязва, че при такава препоръка тезата за освобождаване от длъжност би била „много трудно защитима“ пред Съда на ЕС.
Янкулов подчертава, че мандатът на Георгиева изтича на 28 юли 2026 г., а ако Колегиумът не беше наложил поне порицание, дисциплинарното производство би приключило без никаква санкция – нещо, което според него би изглеждало още по-неубедително.
В позицията си той заявява, че нарушенията, констатирани в дисциплинарното производство, „в никакъв случай не са такива, каквито се представяха публично“, след като крайният резултат е само порицание.
Янкулов поставя въпроси и за ролята на т.нар. „доказателства за корупция“, предоставени от българската прокуратура на Европейската прокуратура. Според него тези материали не са довели нито до наказателно производство в България, нито до дисциплинарно наказание за корупция в Люксембург. Той припомня, че като министър е поискал дисциплинарното уволнение на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов заради начина, по който тези доказателства са били събрани и предадени, но ВСС е отказал да образува производство.
В заключение Янкулов критикува начина, по който Европейската прокуратура е провела и комуникирала дисциплинарното производство, като заявява, че резултатът „оставя едно голямо нищо“. По думите му съществува риск институцията „съзнателно или не“ да е допринесла за „прегрупирането на българските правосъдно-мафиотски елементи“.
