За периода от 30.06.2026 г. до 06.07.2026 г. са установени 2673 нарушения при тежкотоварни МПС – тревожна статистика, предоставена на Европейския център за транспортни политики по реда на ЗДОИ. От тях 2145 са за движение в лента за изпреварване, където това е забранено, 399 – за неплатена тол такса, 107 – за претоварване, 7 – за движение в аварийната лента, а 15 – за неизползване на обезопасителни колани.
Данните не са просто цифри, а диагноза за системен проблем.
В България отново се прави опит разговорът за тежките пътни инциденти да бъде сведен само до инфраструктурата. ЕЦТП многократно е подчертавал значението на настилката, маркировката, мантинелите и организацията на движението като ключови фактори за безопасността. Но когато тежкотоварен автомобил изпреварва в забранена лента, е претоварен, не е платил тол такса, е технически неизправен или водачът не спазва времената за управление и почивка, проблемът вече не е само в пътя – проблемът е в контрола. Или по-точно – в липсата му.
От 1 юли Националното тол управление започна да регистрира нарушенията на камиони при движение в изпреварващата лента и да предоставя записите на МВР. Държавата вече разполага с инструмент, който вижда и заснема нарушителите. Въпросът е какво правят контролните органи с тези данни.
Паралелно с тази информация се случват и серия тежки инциденти: – 22 юни, АМ „Струма“ при Кочериново – товарен автомобил удря друг; – 24 юни, АМ „Тракия“ край Ямбол – камион преминава през мантинела и убива трима души, включително две деца; – 25 юни, Мало Бучино – камион преминава през мантинела и удря автомобил; – 26 юни, АМ „Тракия“ край Карнобат – катастрофа с тежкотоварен автомобил; – 3 юли, АМ „Хемус“ край София – две катастрофи блокират движението за часове.
На този фон Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ продължава да функционира като орган в административен режим, а не като реален контролен механизъм. Работното време – понеделник–петък от 09:00 до 17:30 ч. – е в пълен разрез с факта, че тежкотоварният трафик е 24/7. Камионите не чакат администрацията да отвори, за да тръгнат по магистралите.
Тук стои големият институционален проблем: ИААА отговаря за техническата изправност, квалификацията и режима на превозите; МВР – за поведението на пътя и санкциите; Тол управлението – за установяване на нарушенията. Ако тези три системи не работят като единна превантивна мрежа, резултатът е предвидим: нарушенията се натрупват, рискът расте, а обществото научава за проблема едва когато има катастрофа, жертви и блокирани пътища.
Работата „на парче“ не решава и казуса с чуждестранните водачи, чиито нарушения често остават нерегистрирани и несанкционирани.
Затова е недопустимо акцентът да се измества само към инфраструктурата. Това показва или непознаване на материята, или удобен опит да се прикрие липсата на воля за работа от страна на контролните органи. Пътната безопасност не е само асфалт и мантинели – тя е контрол върху водача, превозвача, товара, техническото състояние, спазването на забраните и последващата санкция.
Разследването на причините за всяка катастрофа е необходимо, но истинската роля на държавата не е да съставя статистика и да обяснява защо са загинали хора. Истинската роля е да работи така, че да не се стига до загинали хора. Това означава превенция и контрол преди инцидента, а не оправдания след него, коментират от ЕЦТП.
