Комисията по бюджет и финанси в парламента одобри на второ четене законовите промени, които предвиждат възможност държавата да емитира нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро.
Още в началото на заседанието депутатите от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ настояха да получат писмени разчети за приходите, разходите и предстоящите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, които според правителството налагат увеличаването на тавана на дълга.
Асен Василев и Венко Сабрутев припомниха, че подобно искане са отправили още при първото четене, но информацията така и не им е била предоставена. Мартин Димитров предложи заседанието да бъде отложено, докато данните не бъдат представени в писмен вид, съобщава Investor.bg.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова изчете информация за състоянието на фискалния резерв и предстоящите разходи, като подчерта, че най-критични са месеците август и септември. Тя обясни, че най-големите плащания традиционно се извършват в началото на месеца – социални разходи и пенсии – докато приходите постъпват след 14-о число.
При достатъчен фискален резерв тези разминавания се компенсират, но при намаляващ резерв това става все по-трудно. По думите ѝ необходимостта от нов таван на дълга се обуславя и от очаквания растящ дефицит, който при липса на приет бюджет вече достига 2,5 млрд. евро.
Петкова посочи, че фискалният резерв е спаднал от 6,8 млрд. евро през април до 4,7 млрд. евро през май. Според представените разчети разликата между разплащанията по ПВУ през летните месеци и средствата, които ще бъдат получени от Европейската комисия като част от четвъртото плащане, е 2,1 млрд. евро, а петото плащане се очаква едва през декември.
Асен Василев настоя данните да бъдат предоставени писмено, като подчерта, че аргументите, изложени от Петкова, обосновават дълг от 2,1 млрд. евро, а не от 3,8 млрд. евро.
Депутатът Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че управляващите искат да теглят дълг „на база изявления в медиите“ и също поиска предоставяне на конкретни данни.
Изненадващо подкрепа за новия таван на дълга дойде от ГЕРБ-СДС чрез депутатите Владислав Горанов и Теменужка Петкова. Това се случи въпреки че настоящото правителство отправя сериозни критики към финансовата политика на предходния кабинет, включително заради авансово внесения от банките данък през 2025 г. и забавени разплащания, които според министър Гълъб Донев водят до прогноза за дефицит от 7,4% от БВП за 2026 г.
Горанов заяви, че според него лимитът може да се окаже недостатъчен, но партията му ще се въздържи, тъй като законопроектът не зависи от техните гласове. Теменужка Петкова подчерта, че дебатът би могъл да бъде избегнат, ако правителството беше внесло Закон за държавния бюджет, в който да са разписани дефицитът и дългът.
Комисията прие промените в удължителния закон, които предстои да бъдат разгледани на второ четене в пленарната зала. Необходимостта от повишаване на тавана на държавния дълг беше заявена от министър Гълъб Донев още по време на консултациите при президента Илияна Йотова преди съставянето на настоящото правителство.
