Министърът на правосъдието е внесъл в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Диан Василев от Административен съд – София-област.
Според изложеното в предложението, в качеството си на изпълняващ функциите председател на Административен съд – Русе, съдия Василев е станал посредник в опит за неправомерно влияние от страна на член на СК на ВСС върху съдия Ивайло Йосифов, свързано с участието му в конкурсната процедура за избор на административен ръководител на съда.
По данни, изнесени публично, съдия Василев е предал на съдия Йосифов информация от името на Драгомир Кояджиков, член на СК на ВСС, че няма да получи подкрепа при гласуването и че е по-добре да се оттегли от конкурса. В разговора са били отправени внушения за предрешен резултат и предупреждения за неблагоприятни последици при отказ.
Съдия Йосифов заявил, че ще разгласи случая при изслушването си във ВСС и ще подаде жалба до ДАНС. По-късно съдия Василев направил опит да омаловажи казаното и да разубеди колегата си да сигнализира компетентните органи.
В предложението се подчертава, че независимо дали съдия Василев действително е разговарял с члена на СК на ВСС или е измислил подобен разговор, в първия случай той става проводник на неправомерно влияние, а във втория – нарушава забраната за интригантство. Като административен ръководител той не се е дистанцирал от твърдяното влияние, а е участвал в предаването му, включително чрез внушения за предопределен резултат и настояване за оттегляне на кандидатура.
Установени са и опити за разубеждаване на засегнатия съдия да разгласява случая, което според министъра представлява форма на недопустим натиск и показва съзнание за неправомерност. Това създава „впечатление за стремеж към прикриване на подобни практики“ и „за съществуване на неформални канали за влияние върху кадрови решения“.
Министърът посочва, че с действията си съдия Василев е нарушил основни принципи на Кодекса за етично поведение на българските съдии, включително задължението да не допуска влияние или натиск, да не се поддава на внушения, да пресича прояви на доносничество и интригантство, както и изискванията за почтеност и високи морални качества.
В предложението се подчертава, че накърняването на престижа е „грубо и с висока степен на обществена укоримост“, особено предвид ръководната позиция на магистрата и засилената обществена чувствителност към независимостта на съдебната система. Според министъра това предполага налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
