Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.
Основната цел е създаване на ефективен и политически неутрален орган, чиято независимост да бъде нормативно гарантирана в защита на обществения интерес.
Законопроектът изпълнява изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост и препоръките на Европейската комисия, която вече е спряла изплащането на 258 228 948 евро заради незадоволителен напредък в антикорупционната реформа.
Проектът, консултиран с ЕК, предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията. Един от членовете ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а петият ще бъде определян от Висшия адвокатски съвет. Мандатът ще бъде петгодишен, без право на преизбиране, а председателят ще се сменя ежегодно чрез жребий. Комисията ще се отчита пред парламента на всеки шест месеца и ще представя годишен доклад.
Законът включва 52 категории лица, заемащи публични длъжности, сред които президентът, вицепрезидентът, народните представители, министрите, конституционните съдии, ръководители в съдебната власт, българските евродепутати и еврокомисари.
Дейността на комисията ще бъде разделена в две направления – превенция на корупцията и разкриване и разследване на корупционни престъпления като длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, подкуп, търговия с влияние и изпиране на пари.
Органите ѝ ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия, като разследването ще се извършва от инспектори със статут, аналогичен на разследващите полицаи и митнически инспектори.
Комисията ще може да обжалва пред съда откази на прокурор да образува досъдебно производство, а върху прекратяването и спирането на разследвания, водени от нейните служители, се въвежда задължителен съдебен контрол. Законът урежда и последиците от прехвърлянето на част от антикорупционните функции от Сметната палата към новия орган.
Паралелно Министерството на правосъдието предлага и пакет от законодателни промени за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор.
Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването или спирането на наказателни производства за корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.
Промените целят да отстранят „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс“, което блокира функционирането на механизма.
Контролът ще се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определян на случаен принцип от списък с най-опитните наказателни съдии. Той ще има правомощия да преглежда действията на разследващия прокурор, да дава задължителни указания и да възобновява производства при нови обстоятелства. Съдът ще бъде сезиран служебно, като отпада зависимостта от жалба на заинтересовано лице.
