Българската народна банка оценява потенциалните ефекти от военния конфликт в Близкия изток върху инфлацията у нас, като подчертава, че ситуацията създава повишена несигурност относно международните цени на енергийните суровини и перспективите пред инфлацията в еврозоната и България.
Действията на БНБ са насочени към участие в процеса по определяне на паричната политика на Евросистемата и към аналитична оценка на възможните последици за българската икономика.
На заседанието си на 18–19 март Управителният съвет на Европейската централна банка запази без промяна основните лихвени проценти, като подчерта, че конфликтът в Близкия изток може да засили инфлационния натиск в краткосрочен план чрез повишение на енергийните цени. ЕЦБ потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията около 2% в средносрочен план и отбеляза, че бъдещите решения ще зависят от постъпващите икономически данни и оценката на рисковете.
БНБ е изготвила базисен сценарий и два неблагоприятни сценария за развитието на инфлацията в България. Според базисната прогноза средногодишната инфлация се очаква да достигне 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 и 2028 г. При неблагоприятните сценарии инфлацията би била по-висока от базовата прогноза в периода 2026–2028 г., като при силно неблагоприятния сценарий разликата достига до 3.4 процентни пункта през 2027 г.
От БНБ уточняват, че тези симулации имат илюстративен характер и не включват потенциални мерки на фискалната и паричната политика, а целят да покажат механизмите, чрез които външни ценови шокове могат да се пренесат към българската икономика.
