По време на заседанието министър Андрей Янкулов постави въпроси за управлението на прокуратурата през периода, в който Сарафов е и.ф. главен прокурор, както и за поведението му и продължителността на временното заемане на поста. Той подчерта, че избор на титуляр не може да бъде направен заради изтеклия мандат на ВСС и настоя, че трябва да бъде определено друго лице, за да не се стига до прекомерно дълъг период на временно изпълнение на функциите.
Янкулов заяви, че Сарафов не е изпълнил нито една от ключовите си заявки, включително обещанието да „изчисти прокуратурата от мрежата за паралелно правосъдие, позната като „Осемте джуджета““, и че не е направил достатъчно, за да има доверие към него.
Членове на колегията възразиха срещу компетентността на министъра да сезира органа. Стефан Петров посочи, че не може да се игнорира чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт. Калина Чапкънова заяви, че министърът призовава колегията да действа само по вътрешно убеждение, без да съобразява закона, и постави под въпрос легитимността на сезирането. Огнян Дамянов попита Янкулов коя правна норма му дава право да поставя въпроса за и.ф. главен прокурор. Гергана Мутафова определи искането като недопустимо, тъй като вече има решение по темата, което не е обжалвано. Тя подчерта, че ситуацията с и.ф. главен прокурор повече от две години е „абсурдна“, но е резултат от законодателни промени и липсата на нов състав на ВСС. Йордан Стоев също заяви, че министърът няма правомощия да внася подобно предложение.
Янкулов отговори, че след като министърът може да предлага титуляр за главен прокурор, може да предложи и временно изпълняващ функциите, като се позова на Конституцията. В края на дебата той заключи, че от изказванията става ясно, че Сарафов ще остане и.ф. главен прокурор до избор на титуляр от нов състав на ВСС.
Пленумът на ВСС също остави без разглеждане предложението на Янкулов и го препрати към Прокурорската колегия по компетентност. През октомври миналата година Пленумът отказа да поиска от Народното събрание автентично тълкуване на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ. Прокурорската колегия вече е приемала, че разпоредбата е неприложима спрямо Сарафов и е потвърждавала избора му.
През септември 2025 г. колегията отново потвърди решението си, че Сарафов е и.ф. главен прокурор, а Върховният касационен съд отказа да образува производства по негови искания, като прие, че той не може да бъде и.ф. главен прокурор.
Чл. 173, ал. 15 от ЗСВ предвижда, че временно изпълняващият функциите на главен прокурор, председател на ВКС или ВАС не може да заема поста повече от шест месеца, независимо от прекъсванията.
