В ефира на NovaNews народният представител от ПГ на „БСП – Обединена левица“ Наталия Киселова коментира решението на Конституционния съд (КС), свързано с искането на президента за референдум. Тя заяви, че както през 2016 г., така и сега, съдът не е дал яснота как трябва да се процедира, когато искането противоречи на Конституцията или на международен договор – дали задължително трябва да влиза за обсъждане.
Киселова уточни, че към КС са били отправени две искания – едното по отношение на разпореждането от 13 май, а другото за тълкуване. По думите ѝ практиката на съда е трайна: Народното събрание има председател и вътрешни органи като комисиите, а правомощията са ясно разписани в Конституцията. Всичко останало касае вътрешното функциониране на парламента. Тя подчерта, че разпореждането от 13 май е било съгласувано с председателите на шест от девет парламентарни групи.
Според Киселова държавният глава е имал възможност да се обърне към Председателския съвет, но е предпочел директно да сезира КС, въпреки че е било ясно, че това не подлежи на конституционен контрол. Тълкуването, дадено от съда, е било свързано с правомощията на председателя на парламента – компетентност, която принадлежи на Народното събрание. „Въпросът беше политическа провокация и беше отговорено политически“, категорична бе тя.
По отношение на темата за Еврозоната Киселова заяви, че времето за обсъждане е приключило преди 12 май. Разговорът е включвал не само въвеждането на еврото, но и мястото на България в ЕС – въпрос, който вече е затворен. „Ако президентът все още иска предложението му да бъде обсъдено, трябва да има ново искане“, допълни тя.
Коментирайки бързите законодателни промени, свързани с „Лукойл“, Киселова посочи, че геополитическата ситуация е поставила България в риск рафинерията да бъде затворена. Според нея бързата реакция на парламента и правителството е показала, че в определени ситуации трябва да се вземат решения, гарантиращи съхранението на рафинерията, работните места и недопускането на недостиг на горива.
Тя уточни, че промените са заложени в два закона – единият за „Особения управител“, който ще бъде синхронизиран с ЕС, а другият за собствеността. „Въпросът със собствеността няма да бъде решен от особения управител. Геополитическата обстановка се променя в последните дни и влияние ще оказва и отношението на САЩ към руските активи“, заключи Киселова.
