На 31 август България се прекланя пред своя пирински орел – Тодор Александров. На тази дата се навършват 99 г. от неговата гибел при с. Сугарево в местността Равна бука. За него песни се пеят, легенди се разказват, какви герои е раждала и ражда българска майка юнашка.
Пред олтара на Родината Тодор Александров признава, че е българин и че е готов да отдаде всичко в името на свободата и поробения български народ. И той казва: „Аз не съм нито политик, нито историк, но мисля, че мястото на Македония ѝ е към България. Мисля, че рано или късно те ще осъзнаят коя е майката им Родина“.
Затова неговата борба започва още докато е бил само на 16 години. Още тогава той се включва в революционната борба и изгражда капани за пренасяне на оръжие от България за Македония. Тодор Александров е свободолюбив, с прагматичен и същевременно трезвен ум и винаги е стъпвал здраво на земята.
Избран за водач и войвода, той смело ръководи скопския революционен окръг, а по-късно, през 1908 г., заедно с Христо Чернопеев и Петър Чулев, е избран за член на ЦК на ВМОРО.
Участвал в тайни явни битки и серия от атентати в името на свободата на българите, той временно завзема градовете Кюстендил и Неврокоп /днешен Гоце Делчев/ и остава завинаги в сърцата им.
Награждаван е с ордени за „военни заслуги” и остава героичен пример за българите.
Вечна слава! Преклонение пред неговото дело и саможертва! Той никога няма да бъде забравен, докато има силен български дух и родолюбие и докато свят светува, подвизите и делото му ще бъдат увековечени!
Димитър Бръчков
Кмет на община Петрич
