Излезе от печат книгата на Таня Лучанска „В очакване на следващото лято”. Таня Лучанска е позната не само на кюстендилската общественост като дългогодишна учителка по литература, но и като член на известния Литературен клуб в града под Хисарлъка „Веса Паспалеева”.
„В очакване на следващото лято” е рецензирана от поета философ Георги Славчев. Ако се приеме, че всеки философ е поет, а всеки поет – философ, то няма да се изненадаме, че напоследък в България хора от всякакви възрасти все по-често започват да четат и се наслаждават на поезията, която ражда изящно слово на талантливите български автори.
Поетите – това са живата съвест на народа, които възпяват любовта, майката, природата, Родината и пр. И в случая авторката Таня Лучанска се вписва в момента великолепно и огнено, пламенно възпламенява и изкушава с чувства – искрено и неподправено, бих казала властно, като съвременна жена със самочувствие и талант.
Словото ѝ вълнува и въздейства. Въздействат и оригиналните графики и рисунки на известния млад кюстендилски художник Евгени Серафимов, които илюстрира книгата.
Ето какво казва авторката на своите читатели на корицата на книгата, като подканя: „Всеки трябва да остави своя стих в живота тук и свойта индентичност, чрез свойта мисъл, порив и мечти, със стих един и оставя като личност.”
Това, което мен ме грабна, е:
Със слънчеви шепи
обич подай ми,
Да пия от извора –
чиста и истинска.
Песента ми разплискай .
Разпилей ми косите.
Окъпи ме във нежност-
като в шеметна приказка
А аз…боса и утринна
ще дойда при тебе……..
2 Тичах срещу слънцето – да ме целуне!
Тичах срещу вятъра – да ме прегърне!
Тичах срещу дъжда – за да измие душата ми
И да се преродя за теб…….
3 РОДОПЧАНКА
Такава необятна синева-
и само зов на птица ме докосва
И ширналите губери –
премяната на свежа пролет
Погълната от тази красота
Не бях я зърнала до този миг-
родопчанка – изправила снага
И леко прислонила своя лик.
Пристъпва меко, ситно и напето,
Не ѝ е нужна сила в утринта.
А хубостта ѝ ведролика грее –
съперничи на слънцето и на небето.
Отде зачената е тази хубост?! – мислех
и дълго взирах се в походката, в снагата.
Усмивката ѝ кротко ми отвърна –
От синевата щедра, от песента и от земята.
Едно красиво и дълго сбогуване с лятото, с прекрасни мечти и очакване за следващото лято.
Нека всеки читател да се вдъхнови от тези думи и да дочака своите следващи лета и сезони…
