Не е репортаж, а емоция.
Днес Пирина се усмихваше под лъчите на слънцето и тропаше силно под звуците на зурните. Камъни се стоварваха от тежите ѝ плещи, падаха, за да изгонят злото и да го потрупат в дън земя, че цяла година да не излиза.
Днес Пирина бе румена – с бели коли снежни и червени като вино бузи.
Нямаше грам престореност у радостта ѝ, че множество усмивки са се събрали в полите ѝ и крещят с пълно гърло колко е хубаво да играеш хоро редом с ближния.
Ей, мило мое, Банско, мили валчести камене, паднете върху душманите и не давайте им да лазят като змии в добрите души на хората, преоблекли се в носии и кожи.
Три махали – Улевиниви, Вионово блато и Костей блата, се разгърнаха с тежки, тежки стъпки и заиграха. Тъпан ритъмът на сърцето определя, за да е живо Банско и рода.
Няма думи и звук усмивката на щастливия човек в носия… ВИЖТЕ ГИ!
