Православната църква чества на 9. декември зачатие на Света Анна. В календара на православната църква този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица.
На 9. декември се почита зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Света Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм.
Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна. Източноправославната църква приема Света Анна още от 6. век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.
Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9. декември, а нейната смърт – на 25. юли. Народът почита този ден и като празник на врачките.
Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището.
Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък. Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат".
Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го. Имен ден празнуват Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка. /БГНЕС
