Читалище „Асклепион 1998“ и читалище „Просвета 1988“ в с. Гирчевци съвместно с женското дружество „Майчина любов“ организираха за своите членове незабравимо пътуване из източното Краище и Знеполе – две интересни както в географско, така и в историческо отношение области в Западна България.
Инициативата бе посветена на юбилейните годишнини от основаването си, които двете читалища отбелязват, както и на празника на българската духовност 24. май и на 86-годишнината от рождението на видния планински водач Стефан Иванов.
Основните обекти в маршрута бяха православни храмове в региона – едни с многовековна история, а други – изградени само преди няколко години.
За кюстендилските поклонници пръв отвори дверите си манастирът „Св. Пантелеймон“ в малко познатото селце Смиров дол, община Земен. Манастирът е осветен през лятото на 2015 година и е нещо като побратим или филиал на Гигинския манастир „Свети Безсребърници Козма и Дамян“.
Той е впечатляващо, да не кажем смущаващо луксозен, което вече се превръща в тенденция в изграждането на нови храмове, при положение, че много от старите – и то с голяма историческа и художествена стойност, тънат в забвение и разруха. Скъп мрамор, пищна дърворезба, богата стенопис и църковна утвар предизвикват изумление и…въпроси. Но така или иначе да се гради в името на Вярата е достойно и новият манастир ще се превръща в значимо православно средище в региона.
Като своеобразен контрапункт на Смировдолския манастир е скромният средновековен манастир „Света Петка“ в почти обезлюденото село Пенкьовци, който отвсякъде плаче за обновление и по-скоро за спасяване от пълна разруха. След десетилетия на запуснатост, в момента в него има един монах, който е дал обет за пълна изолация от светската суета и, превил гръб над малката манастирска нива, дори не вдигна поглед към кюстендилските поклонници.
Според легендата, предавана от векове, селото е създадено от болярски родове, избягали от падналия под османска власт старопрестолен Търновград. Изградената в памет на света Петка, застъпница за престолнината, черква била заплашена от опожаряване и за да я спасят, местните я скрили под купища пръст.
Няколко века по-късно козар, по следите на коза от стадото си, забелязал на малко възвишение да се подава метален кръст. Така черквата била открита, а хората съхранили в паметта си името й като „затрупаната черква“.
Тесен и недобре поддържан, нататък пътят води към град Трън, където сред главните забележителности са скалния параклис, посветен на „Св. Петка“, гробищната черква в близост до него, също носещ името на светицата, и – разбира се, живописното ждрело на река Ерма.
Старият храм в град Брезник също е „Света Петка“ и така пътуването се превърна в своеобразно поклонение на тази особено почитана от българския народ светица, частичка от чиито мощи се пази в брезнишката черква.
Предстоят нови пътувания от проекта „По православните и исторически български светини“, в рамките на който вече са посетени десетки обекти, съобщи Виолета Атанасова, председател на читалище „Асклепион 1998“.
