Благоевградската общественост отбеляза 140 години от рождението на българския революционер и поет Пейо Яворов.
Възпоменателното тържество се състоя пред бюст-паметника на революционера в градската градина, където бяха положени цветя от народния представител Даниела Савеклиева, зам.-кмета по строителство и сигурност Емилия Тунева, зам.-ректора на Югозападния университет, проф. д-р Георги Апостолов, представители на Областната администрация, на културните институции и граждани.
Яна Янакиева и Румен Кулянин припомниха моменти от живота и делото на поета. Освен исторически данни от живота му, те рецитираха едни от най-запомнящите се негови стихотворения, сред които „Две хубави очи” и „Стон”. Прозвуча и разтърсващата му реплика – „Аз не живея, аз горя”.
Едновременно революционер и поет, Пейо Яворов умело съчетава римите с дълга към отечеството. Той остава светла диря в национално-освободителните борби на Пиринския край срещу турското господство. Яворов е един от съратниците на Гоце Делчев, четник и активен участник в Балканската война.
Творчеството и поезията му са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Едно от големите е решението на баща му да прекрати неговото образование. Това обаче не повлиява на факта, че Яворов е един от най- добрите поети на България.
Сред най-известните му стихотворения са „Две хубави очи”, „Песен на песента ми”, „Две души”, „Бежанци” , „Хайдушки копнения (Спомени от Македония 1902-1903) и още много други. Освен поезия, Яворов пише драми и статии.
